20. И на Аарон беше Господ силно разгневен и искаше да го погуби; но аз се молих тогава и за Аарон.
21. А греха, който вие сторихте – телеца, взех и го изгорих в огъня, счуках го и целия го стрих на ситен прах. И хвърлих праха му в потока, който течеше от планината.
22. Но и в Тавера, в Маса и в Киброт-Хатаава предизвикахте гнева на Господа.
23. И когато Господ ви пращаше от Кадис-Варни с думите: „Вървете, завладейте страната, която ви давам“ – вие се възпротивихте на заповедта на Господа, своя Бог, не Му повярвахте и не послушахте гласа Му.
24. Вие бяхте непокорни на Господа още от деня, откогато ви познавам.
25. И така, паднах на лицето си пред Господа и прекарах четиридесет дена и четиридесет нощи в молитва, защото Господ искаше да ви изтреби.
26. Помолих се на Господа и казах: „Владико Господи, не погубвай Своя народ и Своя дял, който Ти избави с величието Си и който ти изведе от Египет със силната Си ръка.
27. Спомни си за Своите слуги Авраам, Исаак и Яков! Отвърни поглед от упорството на този народ, от безчестието му и от греховете му,
28. за да не кажат в страната, от която ни изведе: „Понеже Господ не можа да ги въведе в страната, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе, за да ги погуби в пустинята“;
29. а пък те са Твой народ и Твой дял, които Ти изведе с голямата Си сила и издигнатата Си десница.“