1. Слушай, Израилю! Днес ти преминаваш Йордан, за да навлезеш и да завладееш народи, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето,
2. а също народ многоброен и едър – синовете на Енак, за които знаеш и си чувал да казват: „Кой може да устои пред Енаковите синове?“
3. Но сега знай, че Господ, твоят Бог, върви пред тебе като огън всепоглъщащ. Той ще ги изтреби и ще ги повали пред тебе и ти ще ги прогониш, и скоро ще ги погубиш, както Господ ти каза.
4. И когато Господ, твоят Бог, ги прогони пред тебе, не си казвай: „Заради моята праведност ме доведе Господ да завладея тази страна“, понеже заради безчестието на тези народи Господ ги прогонва пред тебе.
5. Не заради своята праведност и чистото си сърце идваш да завладееш страната им, а заради безчестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги прогонва пред тебе, за да изпълни думата, с която Господ се е клел на предците ти Авраам, Исаак и Яков.
6. И така, знай, че не заради твоята праведност Господ, твоят Бог, ти дава да завладееш тази хубава страна. Защото вие сте твърдоглав народ!
7. Помни и не забравяй колко си гневил Господа, своя Бог, в пустинята – от деня, когато излязохте от египетската страна, докато стигнахте на това място, вие се противихте на Господа!
8. И на Хорив предизвикахте Господния гняв и Господ в гнева Си щеше да ви изтреби.
9. Тогава аз възлязох на планината, за да приема каменните плочи, плочите на завета, който Господ сключи с вас. На планината прекарах четиридесет дена и четиридесет нощи и нито ядох, нито пих.
10. И Господ ми даде двете каменни плочи, написани с Божия пръст, а на тях – всички думи, които Господ изрече пред вас на планината изсред огъня, в деня на събранието.
11. Така след четиридесет дена и четиридесет нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.
12. И Господ ми каза: „Стани, слез бързо оттук! Защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене. Бързо се отклониха от пътя, който им заповядах. Направиха си излят идол.“
13. И отново Господ ми каза: „Видях този народ, това е твърдоглав народ.
14. Остави ме да ги изтребя и да излича името им под небето! А от теб ще създам народ, по-силен и по-голям от тях.“
15. Тогава се обърнах и слязох от планината. А планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в ръцете ми.
16. Погледнах и видях, че вие бяхте съгрешили против Господа, своя Бог; бяхте си направили излят телец и бързо се бяхте отклонили от пътя, който Господ ви беше заповядал.
17. Тогава взех двете плочи, хвърлих ги с двете си ръце и ги строших пред очите ви.
18. После паднах на лицето си пред Господа, както преди четиридесет дена и четиридесет нощи. И нито хляб ядох, нито вода пих заради всичките ви грехове, с които съгрешихте, като сторихте зло пред Господа и Го разгневихте.
19. Защото аз се страхувах от гнева и яростта, с които Господ бе решил да ви погуби. Но и този път Господ ме послуша.
20. И на Аарон беше Господ силно разгневен и искаше да го погуби; но аз се молих тогава и за Аарон.
21. А греха, който вие сторихте – телеца, взех и го изгорих в огъня, счуках го и целия го стрих на ситен прах. И хвърлих праха му в потока, който течеше от планината.
22. Но и в Тавера, в Маса и в Киброт-Хатаава предизвикахте гнева на Господа.
23. И когато Господ ви пращаше от Кадис-Варни с думите: „Вървете, завладейте страната, която ви давам“ – вие се възпротивихте на заповедта на Господа, своя Бог, не Му повярвахте и не послушахте гласа Му.
24. Вие бяхте непокорни на Господа още от деня, откогато ви познавам.
25. И така, паднах на лицето си пред Господа и прекарах четиридесет дена и четиридесет нощи в молитва, защото Господ искаше да ви изтреби.
26. Помолих се на Господа и казах: „Владико Господи, не погубвай Своя народ и Своя дял, който Ти избави с величието Си и който ти изведе от Египет със силната Си ръка.
27. Спомни си за Своите слуги Авраам, Исаак и Яков! Отвърни поглед от упорството на този народ, от безчестието му и от греховете му,
28. за да не кажат в страната, от която ни изведе: „Понеже Господ не можа да ги въведе в страната, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе, за да ги погуби в пустинята“;
29. а пък те са Твой народ и Твой дял, които Ти изведе с голямата Си сила и издигнатата Си десница.“