17. Тогава взех двете плочи, хвърлих ги с двете си ръце и ги строших пред очите ви.
18. После паднах на лицето си пред Господа, както преди четиридесет дена и четиридесет нощи. И нито хляб ядох, нито вода пих заради всичките ви грехове, с които съгрешихте, като сторихте зло пред Господа и Го разгневихте.
19. Защото аз се страхувах от гнева и яростта, с които Господ бе решил да ви погуби. Но и този път Господ ме послуша.
20. И на Аарон беше Господ силно разгневен и искаше да го погуби; но аз се молих тогава и за Аарон.
21. А греха, който вие сторихте – телеца, взех и го изгорих в огъня, счуках го и целия го стрих на ситен прах. И хвърлих праха му в потока, който течеше от планината.
22. Но и в Тавера, в Маса и в Киброт-Хатаава предизвикахте гнева на Господа.
23. И когато Господ ви пращаше от Кадис-Варни с думите: „Вървете, завладейте страната, която ви давам“ – вие се възпротивихте на заповедта на Господа, своя Бог, не Му повярвахте и не послушахте гласа Му.
24. Вие бяхте непокорни на Господа още от деня, откогато ви познавам.