Старият Завет

Новият Завет

Второзаконие 32:1-9 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

1. „Слушай, небе, аз ще говоря;и нека чуе земята моите думи.

2. Да се разлее като дъжд учението ми,да бликнат като роса словата ми,като ситен дъждец по злакове,като из ведро да вали по тревите!

3. Името на Господа ще прославя;въздайте слава на нашия Бог!

4. Той е твърдината! Делата Му са съвършени,всичките Му пътища са праведни!Бог е верен и няма неправда у Него.Той е справедлив и истинен!

5. Но децата Му извършиха светотатство пред Него –твърдоглаво и покварено потомство!

6. Така ли въздаваш благодарност на Господа,глупав и неразумен народе?Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил,Който те е създал и утвърдил?

7. Спомни си отдавна минали дни,помисли за годините на толкова поколения.Попитай своя баща – и той ще ти каже,старците си – и те ще ти дадат отговор.

8. Когато Всевишният даваше наследство на народите,когато разселваше потомците на Адам,постави граници между народите според броя на Израилевите синове;

9. защото дял на Господа е Неговият народ,Яков Му е наследство по жребий.

Прочетете пълната глава Второзаконие 32