1. „Слушай, небе, аз ще говоря;и нека чуе земята моите думи.
2. Да се разлее като дъжд учението ми,да бликнат като роса словата ми,като ситен дъждец по злакове,като из ведро да вали по тревите!
3. Името на Господа ще прославя;въздайте слава на нашия Бог!
4. Той е твърдината! Делата Му са съвършени,всичките Му пътища са праведни!Бог е верен и няма неправда у Него.Той е справедлив и истинен!
5. Но децата Му извършиха светотатство пред Него –твърдоглаво и покварено потомство!
6. Така ли въздаваш благодарност на Господа,глупав и неразумен народе?Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил,Който те е създал и утвърдил?
7. Спомни си отдавна минали дни,помисли за годините на толкова поколения.Попитай своя баща – и той ще ти каже,старците си – и те ще ти дадат отговор.
8. Когато Всевишният даваше наследство на народите,когато разселваше потомците на Адам,постави граници между народите според броя на Израилевите синове;
9. защото дял на Господа е Неговият народ,Яков Му е наследство по жребий.
10. Той го намери в безлюдна земя,в степ, огласяна от вой на зверове,закриляше го и бдеше над него,пазеше го като зеницата на окото Си.
11. Както орлица избутва полека своите пилци от гнездотои кръжи над тяхс разперени криле,за да ги вдигне и понесе в полета си,
12. така Господ Сам го водешеи нямаше с него чужд бог.
13. Той го издигна на хълмиста земя,нахрани го с плодове от полето,накърми го с мед от камъкаи с елей от скала като кремък;
14. и с краве масло, и с овче мляко;с тлъстина от агнета,от васански овни и от козли,с най-отбрана пшеница;ти пи и вино – кръвта на лозата.
15. И се охрани Израил и стана твърдоглав;затлъстя, надебеля и се угои.Тогава изостави Бога, Който го създаде,презря Твърдината на спасението си.
16. С чужди богове разпалиха Неговата ревност,с мерзости Го разгневиха.
17. Принасяха жертви на бесове, а не на Бога,на богове, които не познаваха,на нови богове, появили се отскоро,които предците ви не са почитали.
18. Твърдината, Която те роди, ти изоставии забрави Бога, Който те е създал.
19. Господ видя това и в гнева Сиотхвърли Своите синове и дъщери;
20. и рече: „Ще скрия лицето Си от тяхи ще видя края, който ги очаква;защото те са покварено поколение,деца, в които няма вярност.
21. Те разпалиха ревността Ми с един бог, който не е Бог,с мерзостите си Ме оскърбиха;затова и Аз ще разпаля ревността им с един народ, който не е народ –с неразбран народ ще ги оскърбя.
22. Защото огън пламна от ноздрите Мии ще се разгори до дъното на преизподнята;той ще погълне земята и плодовете ѝ,ще разтопи основите на планините.
23. Ще стоваря върху тях бедии ще ги обсипя със стрелите Си.
24. Силите им ще сломи гладът,ще бъдат покосени от трескаи от страшна напаст;ще ги хвърля срещу зъбите на хищниции срещу отровата на земните влечуги.
25. На улицата – меч, а в домовете ужасще погубва техните деца,младежа и девицата,кърмачето и стареца.
26. Дори бих казал: ще ги разпръснаи ще излича спомена за тях сред хората,
27. ако не се безпокоях от неприятелската злост –да не би враговете им да си въобразяти да рекат: „Нашата ръка е могъща,а не Господ стори всичко това!“
28. Защото те са народ неразумени нямат разсъдък.
29. О, да бяха разумнида проумеят и осъзнаят каква ще е тяхната участ!
30. Как би могъл един да прогони хиляда,а двама да обърнат десет хиляди в бягство,ако Твърдината им не би ги предалаи Господ не би ги изоставил!
31. Но тяхната твърдина не е като нашата Твърдина;враговете ни нека сами да отсъдят това!
32. Защото тяхното лозе е от содомската лозаи от гоморските полета;гроздето им е грозде отровно,това са гроздове горчиви.
33. Виното им е змийска отрова,гибелна отрова на пепелянка.
34. Нима това не е скрито у Мене,запечатано в съкровищницата Ми
35. до деня на възмездието и отплатата,когато се подхлъзне кракът им?Защото е близо денят на тяхната гибел,скоро ще видят своята участ.
36. Господ ще съди Своя народи ще се смили над слугите Си,когато види, че силата ги е напусналаи не е останал никой, било роб или свободен.
37. И тогава ще попита: „Къде са боговете им,твърдината, която им беше упование?“
38. Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите ими пиеха вино от възлиянията им,нека те станат и ви помогнат!Нека ви бъдат закрила!
39. Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм,и освен Мене няма Бог!Аз погубвам и Аз съживявам,Аз наранявам и Аз изцелявами няма кой да избави подвластен на ръката Ми.
40. Ето издигам десницата Си към небето и заявявам:„Жив съм за вечни времена!“
41. Когато блесне острият Ми меч,за да въздава съд ръката Ми,ще отмъстя на враговете Сии ще дам отплата на ненавистниците Си.
42. Ще напоя стрелите Си с кръви мечът Ми ще се насити на месо,на кръв от убити и пленени,на глави от вражески началници.“
43. Ликувайте, небеса, заедно с Него и Му се поклонете, всички ангели Божии!Защото Той ще отмъсти за кръвта на слугите Си,ще отмъсти на враговете Си и ще очисти страната на народа Си.“
44. Тогава Мойсей дойде при народа заедно с Иисус, Навиновия син, и изрече открай докрай думите на тази песен.
45. И когато Мойсей изрече всички тези думи пред целия Израил,
46. той им каза: „Вложете в сърцето си всички думи, които днес изрекох пред вас, и ги завещайте на децата си, за да изпълняват усърдно всички думи на този закон.
47. Защото това не са празни думи за вас, а ваш живот; чрез тези думи ще живеете дълго в страната, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете.“
48. И в същия онзи ден Господ каза на Мойсей:
49. „Изкачи се на планината Аварим, на възвишението Нево, което се намира в моавската страна срещу Йерихон, и погледни към ханаанската страна, която Аз ще дам за владение на Израилевите синове!
50. Там, на планината, на която си се изкачил, ти ще умреш и ще се върнеш при предците си, както твоят брат Аарон умря на планината Ор и се върна при предците си;
51. защото не Ми се покорихте пред израилтяните при водите на Мерива-Кадес в пустинята Цин, защото не почетохте святостта Ми пред Израилевите синове.
52. Оттам ще видиш страната пред тебе, но в нея ти няма да влезеш – в страната, която ще дам на израилтяните.“