1. „Слушай, небе, аз ще говоря;и нека чуе земята моите думи.
2. Да се разлее като дъжд учението ми,да бликнат като роса словата ми,като ситен дъждец по злакове,като из ведро да вали по тревите!
3. Името на Господа ще прославя;въздайте слава на нашия Бог!
4. Той е твърдината! Делата Му са съвършени,всичките Му пътища са праведни!Бог е верен и няма неправда у Него.Той е справедлив и истинен!
5. Но децата Му извършиха светотатство пред Него –твърдоглаво и покварено потомство!
6. Така ли въздаваш благодарност на Господа,глупав и неразумен народе?Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил,Който те е създал и утвърдил?
7. Спомни си отдавна минали дни,помисли за годините на толкова поколения.Попитай своя баща – и той ще ти каже,старците си – и те ще ти дадат отговор.
8. Когато Всевишният даваше наследство на народите,когато разселваше потомците на Адам,постави граници между народите според броя на Израилевите синове;
9. защото дял на Господа е Неговият народ,Яков Му е наследство по жребий.
10. Той го намери в безлюдна земя,в степ, огласяна от вой на зверове,закриляше го и бдеше над него,пазеше го като зеницата на окото Си.
11. Както орлица избутва полека своите пилци от гнездотои кръжи над тяхс разперени криле,за да ги вдигне и понесе в полета си,
12. така Господ Сам го водешеи нямаше с него чужд бог.
13. Той го издигна на хълмиста земя,нахрани го с плодове от полето,накърми го с мед от камъкаи с елей от скала като кремък;
14. и с краве масло, и с овче мляко;с тлъстина от агнета,от васански овни и от козли,с най-отбрана пшеница;ти пи и вино – кръвта на лозата.
15. И се охрани Израил и стана твърдоглав;затлъстя, надебеля и се угои.Тогава изостави Бога, Който го създаде,презря Твърдината на спасението си.
16. С чужди богове разпалиха Неговата ревност,с мерзости Го разгневиха.