35. „Никой от това зло поколение няма да види някога добрата страна, за която се клех, че ще дам на предците ви!
36. Само Халев, синът на Йефония, ще я види. На него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото се покоряваше на Господа.“
37. Заради вас Господ и на мене се разгневи, като каза: „И ти няма да влезеш там!
38. Иисус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Него подкрепи, защото той ще даде страната в наследство на Израил!
39. Децата ви, за които казахте, че ще станат плячка, и синовете ви, които днес не познават нито добро, нито зло, те ще влязат там, на тях ще я дам и те ще я завладеят.
40. А вие се обърнете и тръгнете към пустинята по пътя за Червеното море.“
41. Тогава ми отговорихте: „Съгрешихме пред Господа. Сега искаме да вървим напред и да се сражаваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог.“ И всеки от вас препаса оръжието си и се втурна да изкачва планината.
42. А Господ ми рече: „Кажи им: Не се изкачвайте и не се сражавайте, защото Аз не съм сред вас. Не искам да бъдете сразени от вашите врагове!“
43. Така ви отговорих, ала вие не ме послушахте, а престъпихте повелята на Господа и надменно навлязохте в планината.
44. Тогава аморейците, които обитаваха онази планина, се нахвърлиха срещу вас. Като пчели ви преследваха и ви разпръснаха от Сеир до Хорма.
45. Когато се върнахте, вие плакахте пред Господа, но Господ не даде ухо на плача ви и не искаше да ви слуша.
46. Така останахте за дълго в Кадес, колкото беше престоят ви там.