1. Ето думите, които Мойсей говори на цял Израил отвъд Йордан, сред пустинята, в равнината срещу Суф, между Фаран и Тофел Лаван, Асирот и Дизаав.
2. А от Хорив, по посока на планината Сеир има единадесет дена път до Кадис-Варни.
3. На четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца Мойсей каза на Израилевите синове всичко, което Господ му бе заповядал за тях.
4. След като порази аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Ащарот, в Едрея,
5. Мойсей започна отвъд Йордан, в страната Моав, да изяснява този закон:
6. „Господ, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: „Достатъчно дълго живяхте на тази планина.
7. Обърнете се, тръгнете на път и се отправете към планината на аморейците и към всички техни съседи в равнината, в планината, по низините и на юг, и към морския бряг, в ханаанската земя и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.
8. Ето давам ви тази земя! Навлезте и завладейте страната, за която Господ се е клел на предците ви – на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на техните потомци.“
9. По онова време бях ви казал: „Аз сам не мога да ви нося.
10. Господ, вашият Бог, ви умножи. И ето вие сега сте многобройни като звездите на небето.
11. Господ, Бог на предците ви, нека ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови така, както ви е обещал!
12. Как ще мога аз сам да нося тази тежест – вас, бремето ви, препирните ви?
13. Изберете сред племената си мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ги поставя за ваши предводители.“
14. И вие ми отговорихте: „Добре е това, което ти предлагаш да направим!“
15. Тогава взех предводителите на племената ви, мъже мъдри и изпитани, и ги поставих за ваши предводители: хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви.
16. И наредих по онова време на съдиите ви: „Изслушвайте споровете между братята си и съдете справедливо между брат и брат или пък чужденец!
17. Не взимайте страна в съда, изслушвайте и малък, и голям! Не се страхувайте от никого, понеже съдът е дело Божие! Ако пък има дело, което ви затруднява, отнасяйте се до мене и аз ще го изслушвам.“
18. Така аз ви заповядах тогава всичко, което трябва да извършите.
19. И ние тръгнахме от Хорив и преминахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която вие видяхте по пътя към планината на аморейците, така както Господ, нашият Бог, ни бе заповядал, и пристигнахме в Кадис-Варни.
20. Тогава аз ви казах: „Вие пристигнахте при планината на аморейците, която Господ, нашият Бог, ни дава.
21. Ето Господ, твоят Бог, ти дава тази страна. Върви напред, завладей я, така както ти е говорил Господ, Бог на предците ти. Не се бой и не се страхувай!“
22. Но вие всички дойдохте при мене и казахте: „Нека изпратим пред нас хора, за да огледат страната и да ни известят по кой път да вървим и до кои градове ще стигнем.“
23. Това ми се видя добро. Затова избрах дванадесет души сред вас – по един от всяко племе.
24. И те се отправиха натам, изкачиха планината и като стигнаха долината Есхол, отвред я огледаха.
25. После събраха плодове от страната, донесоха ни и ни известиха: „Добра е страната, която Господ, нашият Бог, иска да ни даде!“
26. Но вие не пожелахте да тръгнете и се възпротивихте на повелята на Господа, вашия Бог.
27. Роптахте в шатрите и си казвахте: „Господ от омраза към нас ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и те да ни погубят.
28. Къде да вървим? Нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: „Това е народ, по-многоброен и по-едър от нас, а градовете са големи и със стени до небето. Дори синове на Енак видяхме там!“
29. Тогава аз ви казах: „Не бойте се и не се страхувайте от тях!
30. Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, ще се сражава за вас, както направи за вас в Египет пред очите ви.
31. Така стори и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докато стигнахте на това място.“
32. Но въпреки това никой не повярва на Господ, вашия Бог,
33. Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разположите стана си – нощем с огън, за да ви показва пътя, а денем с облак.
34. Ала Господ чу ропота в гласовете ви, разгневи се и се закле:
35. „Никой от това зло поколение няма да види някога добрата страна, за която се клех, че ще дам на предците ви!
36. Само Халев, синът на Йефония, ще я види. На него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото се покоряваше на Господа.“
37. Заради вас Господ и на мене се разгневи, като каза: „И ти няма да влезеш там!
38. Иисус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Него подкрепи, защото той ще даде страната в наследство на Израил!
39. Децата ви, за които казахте, че ще станат плячка, и синовете ви, които днес не познават нито добро, нито зло, те ще влязат там, на тях ще я дам и те ще я завладеят.
40. А вие се обърнете и тръгнете към пустинята по пътя за Червеното море.“
41. Тогава ми отговорихте: „Съгрешихме пред Господа. Сега искаме да вървим напред и да се сражаваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог.“ И всеки от вас препаса оръжието си и се втурна да изкачва планината.
42. А Господ ми рече: „Кажи им: Не се изкачвайте и не се сражавайте, защото Аз не съм сред вас. Не искам да бъдете сразени от вашите врагове!“
43. Така ви отговорих, ала вие не ме послушахте, а престъпихте повелята на Господа и надменно навлязохте в планината.
44. Тогава аморейците, които обитаваха онази планина, се нахвърлиха срещу вас. Като пчели ви преследваха и ви разпръснаха от Сеир до Хорма.
45. Когато се върнахте, вие плакахте пред Господа, но Господ не даде ухо на плача ви и не искаше да ви слуша.
46. Така останахте за дълго в Кадес, колкото беше престоят ви там.