31. Така стори и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докато стигнахте на това място.“
32. Но въпреки това никой не повярва на Господ, вашия Бог,
33. Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разположите стана си – нощем с огън, за да ви показва пътя, а денем с облак.
34. Ала Господ чу ропота в гласовете ви, разгневи се и се закле:
35. „Никой от това зло поколение няма да види някога добрата страна, за която се клех, че ще дам на предците ви!
36. Само Халев, синът на Йефония, ще я види. На него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото се покоряваше на Господа.“
37. Заради вас Господ и на мене се разгневи, като каза: „И ти няма да влезеш там!
38. Иисус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Него подкрепи, защото той ще даде страната в наследство на Израил!
39. Децата ви, за които казахте, че ще станат плячка, и синовете ви, които днес не познават нито добро, нито зло, те ще влязат там, на тях ще я дам и те ще я завладеят.
40. А вие се обърнете и тръгнете към пустинята по пътя за Червеното море.“
41. Тогава ми отговорихте: „Съгрешихме пред Господа. Сега искаме да вървим напред и да се сражаваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог.“ И всеки от вас препаса оръжието си и се втурна да изкачва планината.
42. А Господ ми рече: „Кажи им: Не се изкачвайте и не се сражавайте, защото Аз не съм сред вас. Не искам да бъдете сразени от вашите врагове!“
43. Така ви отговорих, ала вие не ме послушахте, а престъпихте повелята на Господа и надменно навлязохте в планината.
44. Тогава аморейците, които обитаваха онази планина, се нахвърлиха срещу вас. Като пчели ви преследваха и ви разпръснаха от Сеир до Хорма.