28. Къде да вървим? Нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: „Това е народ, по-многоброен и по-едър от нас, а градовете са големи и със стени до небето. Дори синове на Енак видяхме там!“
29. Тогава аз ви казах: „Не бойте се и не се страхувайте от тях!
30. Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, ще се сражава за вас, както направи за вас в Египет пред очите ви.
31. Така стори и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докато стигнахте на това място.“
32. Но въпреки това никой не повярва на Господ, вашия Бог,
33. Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разположите стана си – нощем с огън, за да ви показва пътя, а денем с облак.
34. Ала Господ чу ропота в гласовете ви, разгневи се и се закле:
35. „Никой от това зло поколение няма да види някога добрата страна, за която се клех, че ще дам на предците ви!
36. Само Халев, синът на Йефония, ще я види. На него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото се покоряваше на Господа.“
37. Заради вас Господ и на мене се разгневи, като каза: „И ти няма да влезеш там!
38. Иисус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Него подкрепи, защото той ще даде страната в наследство на Израил!
39. Децата ви, за които казахте, че ще станат плячка, и синовете ви, които днес не познават нито добро, нито зло, те ще влязат там, на тях ще я дам и те ще я завладеят.