22. Но вие всички дойдохте при мене и казахте: „Нека изпратим пред нас хора, за да огледат страната и да ни известят по кой път да вървим и до кои градове ще стигнем.“
23. Това ми се видя добро. Затова избрах дванадесет души сред вас – по един от всяко племе.
24. И те се отправиха натам, изкачиха планината и като стигнаха долината Есхол, отвред я огледаха.
25. После събраха плодове от страната, донесоха ни и ни известиха: „Добра е страната, която Господ, нашият Бог, иска да ни даде!“
26. Но вие не пожелахте да тръгнете и се възпротивихте на повелята на Господа, вашия Бог.
27. Роптахте в шатрите и си казвахте: „Господ от омраза към нас ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и те да ни погубят.
28. Къде да вървим? Нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: „Това е народ, по-многоброен и по-едър от нас, а градовете са големи и със стени до небето. Дори синове на Енак видяхме там!“
29. Тогава аз ви казах: „Не бойте се и не се страхувайте от тях!
30. Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, ще се сражава за вас, както направи за вас в Египет пред очите ви.
31. Така стори и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докато стигнахте на това място.“