21. Ето Господ, твоят Бог, ти дава тази страна. Върви напред, завладей я, така както ти е говорил Господ, Бог на предците ти. Не се бой и не се страхувай!“
22. Но вие всички дойдохте при мене и казахте: „Нека изпратим пред нас хора, за да огледат страната и да ни известят по кой път да вървим и до кои градове ще стигнем.“
23. Това ми се видя добро. Затова избрах дванадесет души сред вас – по един от всяко племе.
24. И те се отправиха натам, изкачиха планината и като стигнаха долината Есхол, отвред я огледаха.
25. После събраха плодове от страната, донесоха ни и ни известиха: „Добра е страната, която Господ, нашият Бог, иска да ни даде!“
26. Но вие не пожелахте да тръгнете и се възпротивихте на повелята на Господа, вашия Бог.
27. Роптахте в шатрите и си казвахте: „Господ от омраза към нас ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и те да ни погубят.
28. Къде да вървим? Нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: „Това е народ, по-многоброен и по-едър от нас, а градовете са големи и със стени до небето. Дори синове на Енак видяхме там!“
29. Тогава аз ви казах: „Не бойте се и не се страхувайте от тях!
30. Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, ще се сражава за вас, както направи за вас в Египет пред очите ви.
31. Така стори и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докато стигнахте на това място.“
32. Но въпреки това никой не повярва на Господ, вашия Бог,
33. Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разположите стана си – нощем с огън, за да ви показва пътя, а денем с облак.
34. Ала Господ чу ропота в гласовете ви, разгневи се и се закле: