35. защото още не си избягнал съда на Всемогъщия и Всевиждащия Бог.
36. Нашите братя, макар за кратко време да търпяха мъки, според Божия завет получиха вечен живот, а ти ще понесеш справедливо наказание за своето високомерие пред Божия съд.
37. А пък аз, както и моите братя, предавам душа и тяло заради законите на предците и призовавам Бога скоро да се смили над народа Си, а тебе да накара чрез изпитания и мъки да изповядаш, че единствен Той е Бог.
38. И нека чрез мене и моите братя да спре гневът на Всемогъщия, стоварил се справедливо върху целия ни народ.“
39. Тогава царят, обладан от ярост, постъпил с него още по-жестоко, отколкото с останалите – тези думи на презрение му се сторили непоносими.
40. Така и този син умрял неопетнен, изпълнен с упование към Господа.
41. А след синовете дошла и мъченическата смърт на майката.