1. Веднъж били заловени седем братя с майка им. Те били принуждавани от царя да ядат непозволеното свинско месо, като ги измъчвали с бичове от волски жили.
2. Един от тях се обърнал към него от тяхно име: „Какво искаш да питаш и да узнаеш от нас? Готови сме по-скоро да умрем, отколкото да престъпим законите на предците.“
3. Тогава царят, силно разгневен, заповядал да нагорещят тави и котли.
4. Веднага щом ги нагорещили, заповядал да отрежат езика на онзи, който пръв заговорил, а след това да одерат по скитски обичай кожата от главата му и да отсекат неговите крайници пред очите на останалите братя и майка им.
5. После заповядал да занесат на кладата напълно обезобразения, но все още дишащ, и да го опекат в тава. А когато от тавата се разнесла силна миризма, братята заедно с майка си започнали да се насърчават благородно да посрещнат смъртта с думите:
6. „Господ Бог вижда и наистина ще се смили над нас, както Мойсей е възвестил в песента си пред народа: „И ще се смили над Своите слуги“.“
7. Така умрял първият. След това извели на поругание втория, одрали му кожата от главата заедно с косите и го попитали дали ще яде, преди да му отрежат крайниците един по един.
8. „Не!“ отвърнал той на езика на предците си. Затова изпитал същите мъки, както първият.
9. И с последния си дъх изрекъл: „Ти ни отнемаш този живот, мерзавецо, но Царят на света ще ни възкреси за вечен живот, защото умираме за Неговите закони.“
10. Дошъл ред да поругаят и третия. Когато му поискали езика, веднага го подал, без страх протегнал и ръце
11. и спокойно рекъл: „От небето ги получих и заради Неговите закони няма да ги пожаля, защото се надявам отново да ги получа от Него.“
12. Дори самият цар и свитата му се изумили от смелостта на младежа, за когото страданията не били нищо.
13. Когато и този умрял, по същия начин позорили и измъчвали четвъртия.
14. Щом дошъл краят му, той рекъл: „С готовност умира от човешка ръка онзи, който възлага надежда на Бога, че Той отново ще го възкреси. Но за тебе няма да има възкръсване към живот.“
15. След това довели петия и започнали да го измъчват.
16. Той погледнал към царя и казал: „Макар и смъртен, ти имаш власт над хората и правиш, каквото искаш. Но не си мисли, че народът е изоставен от Бога.
17. Почакай и ще видиш голямата Му сила, когато ще накаже с мъки тебе и твоето потомство.“
18. След него довели шестия, който преди смъртта си рекъл: „Не се заблуждавай напразно! Ние сами си навлякохме тези страдания, понеже съгрешихме пред нашия Бог. Затова и се случиха тези невъобразими неща.
19. Но не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който дръзна да влезеш в битка с Бога!“
20. Но най-достойна за възхищение и за незабравима слава е майката. Макар в един ден пред очите ѝ да били умъртвени седемте ѝ синове, тя непреклонно понасяла това с упование в Бога.
21. Изпълнена с чувство на доблест, подкрепяйки женската си душевност с дух на мъжество, тя насърчавала всеки от тях, като им говорела на езика на предците:
22. „Не знам как сте възникнали в утробата ми и не аз съм ви дала дух и живот. Не съм аз, която е свързала съставките на тялото ви.
23. Затова Творецът на света, създал човешкия род и дал начало на всичко, отново ще се смили и ще ви даде дух и живот, понеже сега вие не щадите себе си заради Неговите закони.“
24. Антиох обаче мислел, че тя изпитва презрение към него, и подозирал, че с думите си иска да го опозори. И тъй като останал единствено най-младият, той се опитвал не само с думи, но и с клетвени уверения да го убеди, че ще го направи богат и щастлив, ако отстъпи от законите на предците, че ще го смята за един от своите приятели и ще му повери почетни длъжности.
25. Но тъй като младежът дори не искал и да чуе за това, царят повикал майка му, като я уговарял да посъветва сина си да се спаси.
26. Едва след дълги увещания тя се съгласила да убеди своя син.
27. Ала като се навела към него и с подигравка към жестокия мъчител, тя му заговорила на езика на предците: „Синко, смили се над мене, която девет месеца в утроба съм те носила, три години с мляко кърмила, откърмила, отгледала и възпитала.
28. Моля те, синко, погледни небето и земята, и всичко, което съществува там! И като гледаш това, знай, че всичко Бог го е сътворил от нищо и че така е произлязъл и човешкият род.
29. Не се страхувай от този палач, а бъди достоен за братята си и приеми смъртта, за да те придобия отново по Божията милост заедно с твоите братя!“
30. Докато тя още говорела, младежът извикал: „Какво чакате? Аз не се покорявам на царската заповед, а слушам заповедта на закона, даден на предците ни чрез Мойсей.
31. Но ти, който си измислил всякакви злини против евреите, няма да избегнеш Божиите ръце.
32. Ние търпим страдания заради собствените си грехове.
33. Дори ако живият Господ се е разгневил на нас за кратко, за да ни накаже и вразуми, Той пак ще се смили над слугите Си.
34. А ти, нечестивецо и най-престъпен от всички хора, не се превъзнасяй напразно и не храни измамни надежди, че ще вдигнеш ръка против Неговите слуги,
35. защото още не си избягнал съда на Всемогъщия и Всевиждащия Бог.
36. Нашите братя, макар за кратко време да търпяха мъки, според Божия завет получиха вечен живот, а ти ще понесеш справедливо наказание за своето високомерие пред Божия съд.
37. А пък аз, както и моите братя, предавам душа и тяло заради законите на предците и призовавам Бога скоро да се смили над народа Си, а тебе да накара чрез изпитания и мъки да изповядаш, че единствен Той е Бог.
38. И нека чрез мене и моите братя да спре гневът на Всемогъщия, стоварил се справедливо върху целия ни народ.“
39. Тогава царят, обладан от ярост, постъпил с него още по-жестоко, отколкото с останалите – тези думи на презрение му се сторили непоносими.
40. Така и този син умрял неопетнен, изпълнен с упование към Господа.
41. А след синовете дошла и мъченическата смърт на майката.
42. Впрочем за идоложертвените приношения и за неописуемите страдания казаното е достатъчно.