33. Дори ако живият Господ се е разгневил на нас за кратко, за да ни накаже и вразуми, Той пак ще се смили над слугите Си.
34. А ти, нечестивецо и най-престъпен от всички хора, не се превъзнасяй напразно и не храни измамни надежди, че ще вдигнеш ръка против Неговите слуги,
35. защото още не си избягнал съда на Всемогъщия и Всевиждащия Бог.
36. Нашите братя, макар за кратко време да търпяха мъки, според Божия завет получиха вечен живот, а ти ще понесеш справедливо наказание за своето високомерие пред Божия съд.
37. А пък аз, както и моите братя, предавам душа и тяло заради законите на предците и призовавам Бога скоро да се смили над народа Си, а тебе да накара чрез изпитания и мъки да изповядаш, че единствен Той е Бог.
38. И нека чрез мене и моите братя да спре гневът на Всемогъщия, стоварил се справедливо върху целия ни народ.“
39. Тогава царят, обладан от ярост, постъпил с него още по-жестоко, отколкото с останалите – тези думи на презрение му се сторили непоносими.
40. Така и този син умрял неопетнен, изпълнен с упование към Господа.
41. А след синовете дошла и мъченическата смърт на майката.