25. Но тъй като младежът дори не искал и да чуе за това, царят повикал майка му, като я уговарял да посъветва сина си да се спаси.
26. Едва след дълги увещания тя се съгласила да убеди своя син.
27. Ала като се навела към него и с подигравка към жестокия мъчител, тя му заговорила на езика на предците: „Синко, смили се над мене, която девет месеца в утроба съм те носила, три години с мляко кърмила, откърмила, отгледала и възпитала.
28. Моля те, синко, погледни небето и земята, и всичко, което съществува там! И като гледаш това, знай, че всичко Бог го е сътворил от нищо и че така е произлязъл и човешкият род.
29. Не се страхувай от този палач, а бъди достоен за братята си и приеми смъртта, за да те придобия отново по Божията милост заедно с твоите братя!“
30. Докато тя още говорела, младежът извикал: „Какво чакате? Аз не се покорявам на царската заповед, а слушам заповедта на закона, даден на предците ни чрез Мойсей.
31. Но ти, който си измислил всякакви злини против евреите, няма да избегнеш Божиите ръце.
32. Ние търпим страдания заради собствените си грехове.
33. Дори ако живият Господ се е разгневил на нас за кратко, за да ни накаже и вразуми, Той пак ще се смили над слугите Си.