18. След него довели шестия, който преди смъртта си рекъл: „Не се заблуждавай напразно! Ние сами си навлякохме тези страдания, понеже съгрешихме пред нашия Бог. Затова и се случиха тези невъобразими неща.
19. Но не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който дръзна да влезеш в битка с Бога!“
20. Но най-достойна за възхищение и за незабравима слава е майката. Макар в един ден пред очите ѝ да били умъртвени седемте ѝ синове, тя непреклонно понасяла това с упование в Бога.
21. Изпълнена с чувство на доблест, подкрепяйки женската си душевност с дух на мъжество, тя насърчавала всеки от тях, като им говорела на езика на предците:
22. „Не знам как сте възникнали в утробата ми и не аз съм ви дала дух и живот. Не съм аз, която е свързала съставките на тялото ви.
23. Затова Творецът на света, създал човешкия род и дал начало на всичко, отново ще се смили и ще ви даде дух и живот, понеже сега вие не щадите себе си заради Неговите закони.“
24. Антиох обаче мислел, че тя изпитва презрение към него, и подозирал, че с думите си иска да го опозори. И тъй като останал единствено най-младият, той се опитвал не само с думи, но и с клетвени уверения да го убеди, че ще го направи богат и щастлив, ако отстъпи от законите на предците, че ще го смята за един от своите приятели и ще му повери почетни длъжности.
25. Но тъй като младежът дори не искал и да чуе за това, царят повикал майка му, като я уговарял да посъветва сина си да се спаси.
26. Едва след дълги увещания тя се съгласила да убеди своя син.
27. Ала като се навела към него и с подигравка към жестокия мъчител, тя му заговорила на езика на предците: „Синко, смили се над мене, която девет месеца в утроба съм те носила, три години с мляко кърмила, откърмила, отгледала и възпитала.
28. Моля те, синко, погледни небето и земята, и всичко, което съществува там! И като гледаш това, знай, че всичко Бог го е сътворил от нищо и че така е произлязъл и човешкият род.
29. Не се страхувай от този палач, а бъди достоен за братята си и приеми смъртта, за да те придобия отново по Божията милост заедно с твоите братя!“
30. Докато тя още говорела, младежът извикал: „Какво чакате? Аз не се покорявам на царската заповед, а слушам заповедта на закона, даден на предците ни чрез Мойсей.
31. Но ти, който си измислил всякакви злини против евреите, няма да избегнеш Божиите ръце.