13. Когато и този умрял, по същия начин позорили и измъчвали четвъртия.
14. Щом дошъл краят му, той рекъл: „С готовност умира от човешка ръка онзи, който възлага надежда на Бога, че Той отново ще го възкреси. Но за тебе няма да има възкръсване към живот.“
15. След това довели петия и започнали да го измъчват.
16. Той погледнал към царя и казал: „Макар и смъртен, ти имаш власт над хората и правиш, каквото искаш. Но не си мисли, че народът е изоставен от Бога.
17. Почакай и ще видиш голямата Му сила, когато ще накаже с мъки тебе и твоето потомство.“
18. След него довели шестия, който преди смъртта си рекъл: „Не се заблуждавай напразно! Ние сами си навлякохме тези страдания, понеже съгрешихме пред нашия Бог. Затова и се случиха тези невъобразими неща.
19. Но не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който дръзна да влезеш в битка с Бога!“
20. Но най-достойна за възхищение и за незабравима слава е майката. Макар в един ден пред очите ѝ да били умъртвени седемте ѝ синове, тя непреклонно понасяла това с упование в Бога.
21. Изпълнена с чувство на доблест, подкрепяйки женската си душевност с дух на мъжество, тя насърчавала всеки от тях, като им говорела на езика на предците:
22. „Не знам как сте възникнали в утробата ми и не аз съм ви дала дух и живот. Не съм аз, която е свързала съставките на тялото ви.
23. Затова Творецът на света, създал човешкия род и дал начало на всичко, отново ще се смили и ще ви даде дух и живот, понеже сега вие не щадите себе си заради Неговите закони.“
24. Антиох обаче мислел, че тя изпитва презрение към него, и подозирал, че с думите си иска да го опозори. И тъй като останал единствено най-младият, той се опитвал не само с думи, но и с клетвени уверения да го убеди, че ще го направи богат и щастлив, ако отстъпи от законите на предците, че ще го смята за един от своите приятели и ще му повери почетни длъжности.