1. Веднъж били заловени седем братя с майка им. Те били принуждавани от царя да ядат непозволеното свинско месо, като ги измъчвали с бичове от волски жили.
2. Един от тях се обърнал към него от тяхно име: „Какво искаш да питаш и да узнаеш от нас? Готови сме по-скоро да умрем, отколкото да престъпим законите на предците.“
3. Тогава царят, силно разгневен, заповядал да нагорещят тави и котли.
4. Веднага щом ги нагорещили, заповядал да отрежат езика на онзи, който пръв заговорил, а след това да одерат по скитски обичай кожата от главата му и да отсекат неговите крайници пред очите на останалите братя и майка им.
5. После заповядал да занесат на кладата напълно обезобразения, но все още дишащ, и да го опекат в тава. А когато от тавата се разнесла силна миризма, братята заедно с майка си започнали да се насърчават благородно да посрещнат смъртта с думите:
6. „Господ Бог вижда и наистина ще се смили над нас, както Мойсей е възвестил в песента си пред народа: „И ще се смили над Своите слуги“.“
7. Така умрял първият. След това извели на поругание втория, одрали му кожата от главата заедно с косите и го попитали дали ще яде, преди да му отрежат крайниците един по един.
8. „Не!“ отвърнал той на езика на предците си. Затова изпитал същите мъки, както първият.
9. И с последния си дъх изрекъл: „Ти ни отнемаш този живот, мерзавецо, но Царят на света ще ни възкреси за вечен живот, защото умираме за Неговите закони.“