22. Те се молели на Вседържителя Господ да запази цяло и непокътнато онова, което са поверили на съхранение.
23. Илиодор обаче бил готов да изпълни своите намерения.
24. И когато вече бил влязъл с въоръжена охрана в съкровищницата, Владиката на духовете и на всяка мощ показал величествено знамение: всички, които се осмелили да влязат с него, били поразени от страх пред Божията сила и паднали в немощ и ужас.
25. Защото им се явил кон със страховит ездач. Снаряжението му било прекрасно изработено, а ездачът върху него – въоръжен изцяло в злато. Яростно устремен напред, конят ударил Илиодор с предните си копита.
26. В това време се явили и двама юноши с необикновена сила, прекрасни наглед и великолепно облечени. Застанали от двете му страни, те бичували непрестанно Илиодор, като му нанасяли многобройни рани.
27. Внезапно той се строполил на земята, обгърнат от дълбока тъма, но бил вдигнат и положен на носилка.
28. Така онзи, който току-що бил влязъл с голяма свита и охрана в споменатата съкровищница, бил изнесен безпомощен в пълното си въоръжение, ясно осъзнал Божието всемогъщество.
29. Повален от Божията сила, той лежал безмълвен и лишен от всяка надежда за спасение.
30. А юдеите благославяли Господа, Който прославил Своето жилище. И храмът, доскоро изпълнен със страх и смут, се изпълнил с радост и веселие, защото Господ Вседържителят се явил.
31. Тогава някои от близките на Илиодор помолили Ония да призове Всевишния да дари живот на лежащия вече в последни издихания.
32. Обезпокоен да не би царят да помисли, че юдеите са извършили някакво злодеяние против Илиодор, първосвещеникът принесъл жертва за неговото спасение.
33. Докато първосвещеникът принасял умилостивителната жертва, същите юноши отново се явили на Илиодор, облечени в същите великолепни дрехи, и като застанали пред него, казали: „Въздай голяма благодарност на първосвещеник Ония, защото Господ ти дари живота заради него!
34. А ти, след като беше наказан от Бога, разгласявай пред всички Неговата велика сила!“ Като изрекли това, те изчезнали.