1. Когато в светия град царял пълен мир и строго спазвали законите поради благочестието на първосвещеник Ония и ненавистта му към злото,
2. имало случаи и самите царе да почетат това място и да прославят светилището с превъзходни дарове.
3. Така че и Селевк, царят на Мала Азия, давал от своите приходи за всички разноски, необходими при жертвената служба.
4. Но някой си Симон, от Вениаминовото племе, определен за настоятел на храма, влязъл в спор с първосвещеника относно разпоредбите за градското тържище.
5. И понеже не можал да надделее над Ония, отишъл при Аполоний, сина на Трасей, който по онова време бил военачалник на Келе-Сирия и Финикия.
6. Той му разказал, че храмовата съкровищница в Йерусалим била пълна с безчет богатства, че имало неизброимо количество пари, много повече, отколкото са нужни за жертвоприношенията, и те можели да станат собственост на царя.
7. Когато Аполоний се срещнал с царя, разкрил му какво е чул за съкровищницата. А той дал поръчение на Илиодор, който отговарял за държавните дела, и го изпратил със заповед да изнесе споменатите съкровища.
8. Илиодор веднага се отправил на път под предлог, че ще извърши преглед на градовете в Келе-Сирия и Финикия, но всъщност – за да изпълни поръчението на царя.
9. Когато пристигнал в Йерусалим и бил любезно приет от първосвещеника на града, той му съобщил за сведенията, които има, и разкрил целта на посещението си. Попитал го също дали нещата наистина стоят така.
10. Тогава първосвещеникът му обяснил, че това е имот на вдовици и сирачета, поверен за пазене,
11. а отчасти и на Хиркан, сина на Товия, твърде знатен мъж, и всъщност не е така, както ги е наклеветил нечестивецът Симон, а всичко на всичко има четиристотин таланта сребро и двеста таланта злато.
12. Така че никак не бива да се постъпва несправедливо с онези, които са се доверили на светостта на мястото, на величието и неприкосновеността на почитания навред по света храм.
13. Илиодор обаче се позовавал на царската заповед и настоявал тези пари да бъдат прибрани в царската хазна.
14. Той определил и ден, в който да отиде и да направи оглед на съкровищата. Тогава из целия град настанало голямо вълнение.
15. Свещениците се хвърляли в свещените си одежди пред жертвеника и призовавали към небето Онзи, Който е издал закон да се поверява имот на светилището, да го съхрани непокътнат на онези, които са го поверили.
16. Който видел лицето на първосвещеника, изпитвал покруса в сърцето си. Неговият посърнал вид издавал душевното му страдание.
17. Той бил обзет от ужас и цялото му тяло треперело, така че болката в сърцето му не оставала скрита за онези, които го гледали.
18. Хората наизлизали вкупом от къщите си за всеобща молитва, защото поругание грозяло свещеното място.
19. Жените, опасани до гърдите с вретища, изпълвали улиците. Девойки, които дотогава не били напускали дома си, тичали едни към портите, други по зидовете на дворовете, други пък поглеждали през прозорците.
20. И всички те протягали ръце към небето и горещо се молели.
21. Будело състрадание как тълпата безразборно се хвърляла на земята, а първосвещеникът, крайно унижен, чакал със свито сърце.
22. Те се молели на Вседържителя Господ да запази цяло и непокътнато онова, което са поверили на съхранение.
23. Илиодор обаче бил готов да изпълни своите намерения.
24. И когато вече бил влязъл с въоръжена охрана в съкровищницата, Владиката на духовете и на всяка мощ показал величествено знамение: всички, които се осмелили да влязат с него, били поразени от страх пред Божията сила и паднали в немощ и ужас.
25. Защото им се явил кон със страховит ездач. Снаряжението му било прекрасно изработено, а ездачът върху него – въоръжен изцяло в злато. Яростно устремен напред, конят ударил Илиодор с предните си копита.
26. В това време се явили и двама юноши с необикновена сила, прекрасни наглед и великолепно облечени. Застанали от двете му страни, те бичували непрестанно Илиодор, като му нанасяли многобройни рани.
27. Внезапно той се строполил на земята, обгърнат от дълбока тъма, но бил вдигнат и положен на носилка.
28. Така онзи, който току-що бил влязъл с голяма свита и охрана в споменатата съкровищница, бил изнесен безпомощен в пълното си въоръжение, ясно осъзнал Божието всемогъщество.
29. Повален от Божията сила, той лежал безмълвен и лишен от всяка надежда за спасение.
30. А юдеите благославяли Господа, Който прославил Своето жилище. И храмът, доскоро изпълнен със страх и смут, се изпълнил с радост и веселие, защото Господ Вседържителят се явил.
31. Тогава някои от близките на Илиодор помолили Ония да призове Всевишния да дари живот на лежащия вече в последни издихания.
32. Обезпокоен да не би царят да помисли, че юдеите са извършили някакво злодеяние против Илиодор, първосвещеникът принесъл жертва за неговото спасение.
33. Докато първосвещеникът принасял умилостивителната жертва, същите юноши отново се явили на Илиодор, облечени в същите великолепни дрехи, и като застанали пред него, казали: „Въздай голяма благодарност на първосвещеник Ония, защото Господ ти дари живота заради него!
34. А ти, след като беше наказан от Бога, разгласявай пред всички Неговата велика сила!“ Като изрекли това, те изчезнали.
35. Илиодор принесъл жертва на Господа и сторил големи оброци, понеже му беше запазил живота. След това благодарил на Ония и се върнал с войската си при царя,
36. като свидетелствал пред всички за делата на Великия Бог, Когото беше видял с очите си.
37. А когато царят попитал Илиодор кой би бил подходящ да бъде изпратен пак в Йерусалим, той отговорил:
38. „Ако имаш някакъв враг или човек, който заговорничи против твоята власт, изпрати го там и той ще се върне при тебе, получил наказанието си. На онова място наистина съществува някаква Божия сила.
39. Онзи, Който обитава небето, е страж и защитник на онова място и който идва със зли помисли, Той го поразява със смърт.“
40. Такива неща са се случили на Илиодор и така беше спасена храмовата съкровищница.