85. Ти не прояви гнева Си към нас, не ни погуби, не ни лиши от корен, от потомство и от името ни!
86. Ти си справедлив, Господи на Израил, защото ние останахме с корен и до днес!
87. Но ето сега ние сме пред Тебе с нашите грехове, макар че заради тях нямаме право да стоим пред Тебе“!“
88. Докато Ездра се молеше, изповядваше и плачеше, паднал на колене на земята пред храма, при него се събра много народ от Йерусалим – мъже, жени и деца. И навред сред множеството се чуваха силни ридания.
89. Тогава израилтянинът Йехония, син на Йоил, извика към Ездра: „Ние съгрешихме пред Господа и взехме жени от други народи по тази земя. Но дори и сега съществува надежда за Израил!
90. Нека се закълнем пред Господа, че ще отхвърлим от нас всички жени, които взехме от другите народи, заедно с децата им, както подобава според тебе и според всички, които се покоряват на Господния закон.
91. Стани и извърши това, защото ти трябва да го сториш; а ние ще го сторим заедно с тебе!“
92. Тогава Ездра стана и закле старшите свещеници и левитите на цял Израил, че ще постъпят така; и те се заклеха.