71. „Господи, душата ми е в смут и се срамувам пред лицето Ти,
72. защото потънахме в грехове, а безумията ни стигнаха до небето!
73. От времената на предците ни, та и до днес, всички сме грешници.
74. Заради нашите грехове и греховете на предците ни ние и нашите събратя, нашите царе и свещеници до днес бяхме унизени и предадени на меча на чужди царе, на плен и грабеж.
75. И колко велика е сега милостта Ти, Господи, затова, че си ни оставил корен и име на мястото, където е Твоята светиня,
76. че си ни открил светило в дома на нашия Господ, че си ни дал прехрана по време на робството ни! Дори когато бяхме роби, нашият Господ не ни забрави,
77. а направи персийските царе благосклонни към нас, за да ни дадат прехрана
78. и да прославят храма на нашия Господ, за да бъде въздигнат опустошеният Сион, а ние да намерим опора в Юдея и Йерусалим.
79. А какво да кажем сега, Господи, когато имаме всичко това? Ние престъпихме Твоите заповеди, които си ни дал чрез Твоите слуги, пророците, с думите:
80. „Земята, в която отивате, за да я наследите, е осквернена от скверните дела на чуждите народи в тази страна и те са я изпълнили с нечистите си идоли.
81. Затова не вземайте дъщерите им за синовете си, нито давайте дъщерите си на синовете им!
82. И още, никога не искайте мир с тях, за да можете да вкусите благата на тази земя и да я оставите като наследство на децата си завинаги!“
83. Защото всички беди, които ни сполетяват, са наказание заради нечестивите ни постъпки и големите ни грехове. Но Ти, Господи, облекчи греховете ни
84. и ни даде такъв корен. И когато отново започнахме да престъпваме Твоя закон и се смесихме с нечистите народи по тази земя,