39. Тя не търси разлика, кой какъв е; тя върши онова, което е справедливо, и отбягва всичко несправедливо и безчестно. Затова делата ѝ се нравят на всички.
40. В нейната присъда няма несправедливост. Тя е силата и царството, властта и величието през всички векове. Прославен да бъде Бог на истината!“
41. Това бяха думите на Зоровавел. И навред сред народа се чуха викове: „Велика е истината, тя е по-силна от всичко!“
42. Тогава царят му каза: „Поискай, каквото желаеш, ще ти дадем дори повече от уговореното, понеже ти се оказа най-мъдър! Ти ще седиш до мене и ще те наричат мой роднина.“
43. А Зоровавел му отговори: „Спомни си обета, който даде в деня, когато прие царството – да построиш Йерусалим