30. да снема короната от главата му, да я поставя върху своята, а с лявата си ръка да удря плесници на царя!
31. И при все това царят я гледаше с отворена уста. Ако тя му се усмихнеше, усмихваше се и той, ако тя му се поразсърдеше, той отвръщаше с ласки, за да се сдобри с нея.
32. Знатни мъже, нима не са силни жените, щом постъпват така?“
33. В това време царят и велможите размениха погледи, а Зоровавел започна да говори за истината.
34. „Знатни мъже, жените наистина са силни. Голяма е земята и високо е небето, и бързо е слънцето в своя ход, защото за един ден обхожда небето и отново се връща на мястото си.
35. Нима не е велик Онзи, Който върши това? Да, истината е велика и по-силна от всичко!
36. Цялата земя призовава истината, небето я благославя, всички творения треперят пред нея от страх и в нея няма неправда.
37. Неправедно е виното, неправеден е царят, неправедни са жените, неправедни са всички хора, пък и всичките им работи са такива; в тях няма истина и те ще загинат заради неправдата си.
38. А истината пребъдва, остава винаги силна и ще живее и властва за вечни времена.
39. Тя не търси разлика, кой какъв е; тя върши онова, което е справедливо, и отбягва всичко несправедливо и безчестно. Затова делата ѝ се нравят на всички.
40. В нейната присъда няма несправедливост. Тя е силата и царството, властта и величието през всички векове. Прославен да бъде Бог на истината!“
41. Това бяха думите на Зоровавел. И навред сред народа се чуха викове: „Велика е истината, тя е по-силна от всичко!“
42. Тогава царят му каза: „Поискай, каквото желаеш, ще ти дадем дори повече от уговореното, понеже ти се оказа най-мъдър! Ти ще седиш до мене и ще те наричат мой роднина.“