2. „Знатни мъже, нима хората не са по-силни, щом като владеят земята и морето, и всичко, което е в тях?
3. Но царят е още по-силен, той има власт над тях, заповядва им и те му се покоряват във всичко, каквото им каже.
4. Ако им нареди да се изправят един против друг, те изпълняват; ако ги изпрати срещу неприятели, те тръгват, събарят планини, стени и кули,
5. убиват и биват убивани, но не престъпват царската дума. И ако победят, донасят на царя цялата плячка и всичко, което са взели.
6. Онези пък, които не ходят на война и не се сражават, обработват земята, а като съберат реколтата, дават на царя и един друг се подканят да си внесат царския данък.
7. Царят е само един. Ако каже да се убива – убиват, каже ли да се освободи – освобождават.
8. Ако пък нареди да бият – бият. Нареди ли да се опустошава – опустошават, нареди ли да се съгражда – съграждат.
9. Когато нареди да се отсече – отсичат, когато нареди да се засажда – засаждат.
10. Целият му народ и войската на него се подчиняват. Освен това докато той седи на трапезата, яде, пие или спи,
11. те седят около него и никой не може да напусне заради своите дела, нито да му противоречи.
12. Знатни мъже, нима царят не е най-силен от всички, щом така му се покоряват!“ И с това завърши.
13. Третият мъж, който беше писал за жените и за истината – той беше Зоровавел, – започна така:
14. „Знатни мъже, велик е царят, велики са и мнозина от хората, голяма е и силата на виното. Но кой е техен господар и кой властва над тях? Нима това не са жените!
15. Жени са родили царя и целия народ, който владее морето и земята.
16. От тях са родени и от тях са откърмени онези, които садят лозя, от които се прави виното.
17. Те шият дрехи за хората, те носят почит на своите мъже и мъжете не могат да живеят без тях.
18. Мъжете трупат злато, сребро и какви ли не скъпоценности. Но щом зърнат жена, миловидна и красива,
19. оставят всичко и се втурват след нея, гледат я с отворена уста и тя става за тях по-желана и от злато, и от сребро, и от всяка скъпоценност.