18. Мъжете трупат злато, сребро и какви ли не скъпоценности. Но щом зърнат жена, миловидна и красива,
19. оставят всичко и се втурват след нея, гледат я с отворена уста и тя става за тях по-желана и от злато, и от сребро, и от всяка скъпоценност.
20. Мъжът оставя баща си, който го е възпитал, и земята си и се свързва с жена си;
21. при жена си остава до смърт и забравя и баща, и майка, и земята си.
22. От това трябва да разберете, че жените властват над вас! Нима не давате на жените всичко, придобито с труд и мъка?
23. Мъжът хваща меч и тръгва да граби и краде по пътищата, да плава по морета и реки,
24. среща лъвове, скита се сред мрака. И каквото отнеме, открадне и заграби, носи го на възлюбената.
25. Мъжът обича повече жена си, отколкото баща си и майка си.
26. Мнозина са губили ума си заради жените и са ставали роби заради тях.
27. Мнозина са загинали, пропаднали и съгрешили заради жените.
28. Нима сега няма да ми повярвате? Ето царят е велик с властта, която има, и жител на друга страна не се осмелява да го докосне.
29. Но аз видях него и наложницата му Апамина, дъщеря на славния Вартак, да седи отдясно на царя,
30. да снема короната от главата му, да я поставя върху своята, а с лявата си ръка да удря плесници на царя!
31. И при все това царят я гледаше с отворена уста. Ако тя му се усмихнеше, усмихваше се и той, ако тя му се поразсърдеше, той отвръщаше с ласки, за да се сдобри с нея.
32. Знатни мъже, нима не са силни жените, щом постъпват така?“
33. В това време царят и велможите размениха погледи, а Зоровавел започна да говори за истината.