7. А Даниил се позасмя и рече: „Не бива да се заблуждаваш, царю, защото отвътре той е глина, а отвън – мед, и никога не е ял, нито е пил.“
8. Разгневен, царят повика жреците си и им каза: „Ако не ми отговорите кой изяжда всичко това, ще умрете.
9. Ако пък ми докажете, че това е Вил, тогава Даниил ще умре, защото изрече хула против Вил.“ А Даниил му отвърна: „Да бъде по волята ти.“
10. Жреците на Вил бяха седемдесет, освен жените и децата им. Когато царят дойде с Даниил в храма на Вил,
11. жреците на Вил казаха: „Ето ние ще излезем навън, а ти, царю, като оставиш храната и налееш виното, затвори вратата и я запечатай с пръстена си.
12. И ако утре дойдеш и не откриеш, че Вил е изял всичко, ние ще умрем; иначе ще умре Даниил, защото е изрекъл клевети против нас.“
13. Всъщност това не ги безпокоеше, понеже под трапезата бяха направили таен вход, през който постоянно влизаха и изяждаха храната.
14. Когато те излязоха, царят остави храна пред Вил. А Даниил заповяда на слугите си да донесат пепел и да посипят, в присъствие само на царя, целия храм. След това излязоха, затвориха вратата, запечатаха я с царския пръстен и се разотидоха.