1. Когато цар Астиаг се прибра при своите предци, персиецът Кир наследи царството му.
2. И Даниил живееше в царския дворец, почитан повече от всичките си приятели.
3. У вавилонците имаше идол на име Вил, за който ежедневно изразходваха двадесет големи мери пшенично брашно, четиридесет овце и шест мери вино.
4. Царят го почиташе и ходеше всеки ден да му се покланя, а Даниил се покланяше на своя Бог.Веднъж царят му рече: „Защо не се покланяш на Вил?“
5. Той му отговори: „Защото аз не се покланям на идоли, направени от човешка ръка, а на живия Бог, Който е сътворил небето и земята и Който има власт над всяка плът.“
6. Тогава царят му каза: „Нима ти мислиш, че Вил не е жив бог? Не виждаш ли колко яде и пие всеки ден?“
7. А Даниил се позасмя и рече: „Не бива да се заблуждаваш, царю, защото отвътре той е глина, а отвън – мед, и никога не е ял, нито е пил.“
8. Разгневен, царят повика жреците си и им каза: „Ако не ми отговорите кой изяжда всичко това, ще умрете.
9. Ако пък ми докажете, че това е Вил, тогава Даниил ще умре, защото изрече хула против Вил.“ А Даниил му отвърна: „Да бъде по волята ти.“
10. Жреците на Вил бяха седемдесет, освен жените и децата им. Когато царят дойде с Даниил в храма на Вил,
11. жреците на Вил казаха: „Ето ние ще излезем навън, а ти, царю, като оставиш храната и налееш виното, затвори вратата и я запечатай с пръстена си.
12. И ако утре дойдеш и не откриеш, че Вил е изял всичко, ние ще умрем; иначе ще умре Даниил, защото е изрекъл клевети против нас.“
13. Всъщност това не ги безпокоеше, понеже под трапезата бяха направили таен вход, през който постоянно влизаха и изяждаха храната.
14. Когато те излязоха, царят остави храна пред Вил. А Даниил заповяда на слугите си да донесат пепел и да посипят, в присъствие само на царя, целия храм. След това излязоха, затвориха вратата, запечатаха я с царския пръстен и се разотидоха.
15. А жреците, както бяха свикнали, дойдоха през нощта с жените и децата си и изядоха и изпиха всичко.
16. На другия ден царят дойде рано сутринта с Даниил
17. и го попита: „Цели ли са печатите, Данииле?“ Той отвърна: „Цели, царю.“
18. И щом вратите бяха отворени, царят погледна трапезата и високо извика: „Велик си ти, Виле, и у тебе няма никаква измама!“
19. А Даниил се позасмя, задържа царя, за да не влезе вътре, и рече: „Погледни на пода и познай чии са тези следи.“
20. Царят отвърна: „Виждам следи от мъже, жени и деца.“
21. Изпълнен с гняв, той заповяда жреците, жените и децата да бъдат заловени и те му показаха тайните врати, през които са влизали и изяждали, каквото е имало на трапезата.
22. Тогава царят заповяда да ги умъртвят, а Вил предаде на Даниил, който разруши и него, и храма му.
23. На това място имаше и голям змей, който вавилонците почитаха.
24. И царят се обърна към Даниил: „Не можеш да отречеш, че този бог е жив; затова, поклони му се!“
25. Даниил отговори: „На Господа, Моя Бог, се покланям, защото Той е Живият Бог!
26. А ти, царю, ако ми позволиш, аз ще умъртвя този змей без меч и тояга.“ Царят отвърна: „Позволявам ти!“
27. Тогава Даниил взе смола, лой и косми, омеси ги в едно и като направи от това буца, я хвърли в устата на змея. И щом я изяде, змеят се пръсна. А Даниил рече: „Ето вашите светини!“
28. Като чуха за това, вавилонците силно възнегодуваха и се опълчиха против царя с викове: „Царят стана юдеин! Събори Вил, уби змея, а жреците предаде на смърт!“
29. Те дойдоха при него и казаха: „Предай ни Даниил, иначе ще погубим и тебе, и дома ти!“
30. Като видя как твърдо настояват, царят се принуди да им предаде Даниил.
31. И те го хвърлиха в ямата с лъвове, където престоя шест дена.
32. В ямата имаше седем лъва и всеки ден им даваха за храна по две човешки тела и по две овце. Но тогава не им дадоха, за да разкъсат Даниил.
33. По това време в Юдея имаше един пророк на име Авакум. Той тъкмо беше сварил чорба и надробил хляб в паница и отиваше на нивата, за да занесе това на жътварите.
34. Но Господен ангел рече на Авакум: „Занеси обяда, който носиш, във Вавилон на Даниил, в ямата с лъвовете.“
35. Авакум отвърна: „Господи, аз никога не съм виждал Вавилон, пък и не зная за тази яма.“
36. Тогава Господният ангел го хвана за косите на главата, вдигна го и го занесе във Вавилон над ямата със силата на своя дух.
37. И Авакум извика: „Данииле, Данииле! Вземи обяда, който Бог ти изпраща!“
38. А Даниил възкликна: „Спомнил си Си за мене, Боже, и не си изоставил онези, които Те обичат!“
39. След това Даниил стана и яде, а в това време ангелът Божий в миг върна Авакум на мястото, откъдето го беше взел.
40. На седмия ден дойде царят, за да оплаче Даниил. Ала когато пристъпи към ямата и погледна в нея, какво да види – Даниил седеше невредим.
41. И викна царят с висок глас: „Велик си Ти, Господи, Боже на Даниил, и няма друг освен Тебе!“
42. Тогава заповяда да извадят Даниил, а виновниците за страданията му – да хвърлят в ямата. И те веднага бяха разкъсани пред очите на царя.