38. А Даниил възкликна: „Спомнил си Си за мене, Боже, и не си изоставил онези, които Те обичат!“
39. След това Даниил стана и яде, а в това време ангелът Божий в миг върна Авакум на мястото, откъдето го беше взел.
40. На седмия ден дойде царят, за да оплаче Даниил. Ала когато пристъпи към ямата и погледна в нея, какво да види – Даниил седеше невредим.
41. И викна царят с висок глас: „Велик си Ти, Господи, Боже на Даниил, и няма друг освен Тебе!“
42. Тогава заповяда да извадят Даниил, а виновниците за страданията му – да хвърлят в ямата. И те веднага бяха разкъсани пред очите на царя.