30. Като видя как твърдо настояват, царят се принуди да им предаде Даниил.
31. И те го хвърлиха в ямата с лъвове, където престоя шест дена.
32. В ямата имаше седем лъва и всеки ден им даваха за храна по две човешки тела и по две овце. Но тогава не им дадоха, за да разкъсат Даниил.
33. По това време в Юдея имаше един пророк на име Авакум. Той тъкмо беше сварил чорба и надробил хляб в паница и отиваше на нивата, за да занесе това на жътварите.
34. Но Господен ангел рече на Авакум: „Занеси обяда, който носиш, във Вавилон на Даниил, в ямата с лъвовете.“
35. Авакум отвърна: „Господи, аз никога не съм виждал Вавилон, пък и не зная за тази яма.“
36. Тогава Господният ангел го хвана за косите на главата, вдигна го и го занесе във Вавилон над ямата със силата на своя дух.
37. И Авакум извика: „Данииле, Данииле! Вземи обяда, който Бог ти изпраща!“
38. А Даниил възкликна: „Спомнил си Си за мене, Боже, и не си изоставил онези, които Те обичат!“
39. След това Даниил стана и яде, а в това време ангелът Божий в миг върна Авакум на мястото, откъдето го беше взел.
40. На седмия ден дойде царят, за да оплаче Даниил. Ала когато пристъпи към ямата и погледна в нея, какво да види – Даниил седеше невредим.
41. И викна царят с висок глас: „Велик си Ти, Господи, Боже на Даниил, и няма друг освен Тебе!“
42. Тогава заповяда да извадят Даниил, а виновниците за страданията му – да хвърлят в ямата. И те веднага бяха разкъсани пред очите на царя.