1. Във Вавилон живееше мъж на име Йоаким.
2. И взе си той жена на име Сусана, дъщеря на Хелкия, много хубава и богобоязлива.
3. Родителите ѝ бяха праведни и научиха дъщеря си да спазва Мойсеевия закон.
4. Йоаким беше много богат и имаше градина до къщата си. И при него се събираха юдеите, защото той беше най-почтен от всички.
5. По онова време за съдии бяха поставени двама старейшини измежду народа, за които Господ беше казал, че беззаконието е излязло от Вавилон от старейшини, съдии, които се смятаха за управници на народа.
6. Те бяха постоянно в дома на Йоаким и при тях идваха всички, които имаха спорни дела.
7. А когато по обед народът се разотиваше, Сусана се отправяше на разходка в градината на мъжа си.
8. Всеки ден двамата старейшини я виждаха да идва и да се разхожда и у тях се породи похот към нея.
9. Загубили ум, те не отправяха вече погледи към небето и забравиха, че трябва да бъдат достойни съдии на народа.
10. Те и двамата страдаха по нея, но се стараеха другият да не забележи,
11. защото се срамуваха да разкрият страстта си за близост с нея.
12. С нетърпение те чакаха всеки ден да я видят и веднъж единият рече на другия:
13. „Да си вървим, време е за обяд.“ След това излязоха и се разделиха.
14. Но след малко и двамата се върнаха и се срещнаха на същото място. Тогава в разговор помежду си разбраха причината и признаха един другиму своята страст, а после се уговориха по кое време биха могли да я намерят сама.
15. И ето в избрания от тях удобен ден Сусана, придружавана само от две слугини, дойде както обикновено в градината, за да се изкъпе поради жегата.
16. А там нямаше никого освен двамата старейшини, които спотаени очакваха появата ѝ.
17. Сусана се обърна към слугините и рече: „Донесете ми масло и сапун и затворете градинските врати, за да се окъпя!“
18. И те сториха, каквото им поръча – затвориха градинските врати и излязоха през една странична врата, за да донесат, каквото им беше заповядано. Така не забелязаха старейшините, които се бяха потулили.
19. И когато слугините излязоха, двамата старейшини веднага станаха, затичаха се към нея и рекоха:
20. „Виж, вратите са затворени и никой не ни вижда. И двамата страстно те желаем, затова не ни отказвай близостта си!
21. Иначе ще свидетелстваме против тебе, че си била с един младеж и затова отпрати слугините си.“
22. Тогава Сусана отчаяно простена и рече: „Няма изход за мене! Ако сторя това, очаква ме смърт заради прелюбодейство, ако пък не го сторя, няма да се изплъзна от ръцете ви.
23. По-добре за мене е да попадна в ръцете ви, без да съм го сторила, отколкото да съгреша пред Господа.“
24. И Сусана завика с висок глас, завикаха срещу нея и двамата старейшини,
25. а единият се затича и отвори градинските врати.
26. Щом в къщата чуха вика от градината, върнаха се през страничната врата, за да видят какво се е случило с нея.
27. Когато старейшините казаха защо са надали викове, слугите ѝ много се засрамиха, понеже никога такова нещо не бе чувано за Сусана.
28. А на другия ден, когато при Йоаким, нейния мъж, отново се беше събрал народ, дойдоха и двамата старейшини. Замислили, макар и противозаконно, да предадат Сусана на смърт,
29. те се обърнаха към народа с думите: „Доведете Сусана, Хелкиевата дъщеря, жена на Йоаким!“ Така и сториха.
30. И тя дойде, съпровождана от родителите си, децата и всичките си сродници.
31. Сусана беше много хубава на вид, а осанката ѝ – благородна.
32. И тъй като лицето ѝ беше покрито, онези злосторници заповядаха да го открият, та да се наситят на хубостта ѝ.
33. Тогава близките ѝ и всички, които я гледаха, се разплакаха.
34. Двамата старейшини се изправиха сред народа и положиха ръце върху главата ѝ.
35. Но тя, насълзена, гледаше към небето, защото сърцето ѝ се уповаваше на Господа.
36. И старейшините казаха: „Когато вървяхме из градината сами, тя влезе с две слугини, затвори градинските врати и отпрати слугините.
37. Тогава при нея дойде един младеж, който се криеше там, и легна с нея.
38. Тогава ние се намирахме на ъгъла на градината и като видяхме това беззаконие, втурнахме се към тях
39. и ги видяхме да извършват съвъкупление. Него не можахме да задържим; беше по-силен от нас, отвори вратата и изскочи,
40. ала нея хванахме и попитахме кой беше този младеж. Тя обаче не пожела да ни каже; това ние твърдим като свидетели.“
41. И събранието им повярва като на старейшини народни и на съдии и я осъдиха на смърт.
42. Тогава Сусана извика с висок глас: „Боже вечни, Който виждаш съкровеното и знаеш всичко, преди да се случи!
43. Ти знаеш, че те лъжесвидетелстваха против мене; и ето аз умирам, без да съм извършила нещо, което те измислиха против мене от злост.“
44. И Господ чу нейния глас.
45. И когато я поведоха на смърт, Бог пробуди светия дух на младия мъж Даниил
46. и той извика с висок глас: „Невинен съм, ако се пролее кръвта ѝ!“
47. Тогава всички се обърнаха към него и запитаха какво означават изречените думи.
48. А той застана пред тях и рече: „Нима сте толкова неразумни, израилтяни, че без да разпитате и да узнаете истината, осъдихте тази Израилева дъщеря!
49. Върнете се в съда, защото те лъжесвидетелстваха против нея!“
50. И веднага целият народ се върна и стареите му казаха: „Седни пред нас и ни разкрий какво знаеш, защото на тебе даде Господ старшинство по разум!“
51. Тогава Даниил се обърна към тях с думите: „Отделете ги далече един от друг и аз ще ги разпитам.“
52. И когато бяха отделени един от друг, той повика единия от тях и му каза: „Животът ти е преминал в злини, ала сега се разкриха греховете, които по-рано си вършил.
53. Несправедливи бяха присъдите ти – осъждаше невинни и оправдаваше виновни, макар Господ да казва: „Невинен и праведен не погубвай!“
54. И ако наистина си видял тази жена, кажи под кое дърво ги видя да прелюбодействат?“ Той отвърна: „Под мастиковото.“
55. А Даниил рече: „Тази лъжа ще ти струва главата, защото Бог заповяда вече на ангела Си да те разсече наполовина.“
56. След като го отведоха, той заповяда да доведат другия и му каза: „Ханааново семе си ти, не Юдино! Женска хубост те е прелъстила и похот е развратила сърцето ти!
57. Така постъпвахте с дъщерите Израилеви, а те от страх не ви се противяха; но тази юдейка не понесе беззаконието ви!
58. Затова, кажи ми: под кое дърво ги хвана в прелюбодеяние?“ А той отговори: „Под зеления дъб.“
59. Тогава Даниил се обърна към него: „И на тебе тази лъжа ще ти струва главата, защото ангел Божий с меча чака да те разсече наполовина, за да ви изтреби.“
60. А насъбралите се с викове прославяха Бога, Който спасява онези, които Му се уповават.
61. След това се вдигнаха срещу двамата старейшини, защото Даниил с техните уста ги разобличи, че лъжесвидетелстват. И ги наказаха така, както те бяха замислили да постъпят с ближния си –
62. убиха ги, както повелява Мойсеевият закон. Така този ден бе спасена невинна кръв.
63. А Хелкия и жена му прославиха Бога заради дъщеря си Сусана заедно с Йоаким и с всички сродници, защото у нея не бе намерено нищо, достойно за укор и срам.
64. А Даниил стана велик пред народа от този ден нататък.