32. Когато командирите на колесниците видяха Йосафат, си помислиха: „Този трябва да е израилският цар“, и се отбиха да се сразят с него. Но Йосафат нададе юдейския боен вик.
33. И като разбраха, че той не е израилският цар, командирите на колесниците го оставиха.
34. А един воин случайно опъна лък и рани израилския цар през шевовете на ризницата му, поради което той каза на колесничаря си: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм ранен.“
35. Но в този ден сражението се ожесточи, а царят стоеше в колесницата срещу арамейците и умря вечерта. А кръвта от неговата рана изтичаше по дъното на колесницата.
36. И към залеза на слънцето се понесе вик в редиците: „Всеки в своя град! Всеки в своята земя!“
37. Така царят умря, беше докаран в Самария и го погребаха там.
38. А колесницата измиха при Самарийския водоем, където се миеха блудници, и кучета лижеха кръвта му според думите на Господа, които Той беше казал.
39. А останалите дела на Ахав, всичко, което извърши, и дворецът от слонова кост, който изгради, и всичките градове, които е построил, са записани в летописите на израилските царе.
40. Така Ахав почина и вместо него се възцари синът му Охозия.
41. А над Юдея се беше възцарил Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на израилския цар Ахав.
42. Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и пет години, а името на майка му беше Азума, Салаилева дъщеря.
43. Той следваше във всичко пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше угодното пред Господа.
44. Само светилищата по високите места не бяха премахнати. Народът все още принасяше жертви и кадеше по високите места.
45. Йосафат сключи мир с израилския цар.
46. А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше са записани в летописите на юдейските царе.
47. Той изтреби от страната колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса.