1. Изминаха три години без война между арамейците и Израил.
2. А в третата година юдейският цар Йосафат отиде при израилския цар.
3. И израилският цар каза на служителите си: „Знаете ли, че Рамот Галаадски ни принадлежи? А ние мълчим и не го отнемаме от ръцете на арамейския цар?“
4. Той попита Йосафат: „Ще тръгнеш ли с мене на война против Рамот в Галаад?“ А Йосафат отговори на израилския цар: „Както ти ще отидеш, така и аз; както твоят народ, така и моят народ; както твоите коне, така и моите коне.“
5. И Йосафат каза на израилския цар още: „Попитай за Господното слово.“
6. Тогава израилският цар събра пророците си – около четиристотин души – и ги запита: „Да ида ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ Те казаха: „Иди! Господ го предава в ръцете на царя.“
7. А Йосафат попита: „Няма ли още и някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?“
8. израилският цар отговори на Йосафат: „Има още един мъж – Михей, син на Йемвлай, чрез когото може да се запита Господ, но аз го ненавиждам, защото не пророчества за мене добро, но само лошо.“ Но Йосафат каза: „Царят не би трябвало да казва така.“
9. Тогава израилският цар повика един евнух и каза: „Бързо доведи Михей, син на Йемвлай!“
10. Израилският цар и юдейският цар Йосафат седнаха всеки на своя престол, облечени в царските одежди, при портата на Самария и всички пророци предсказваха пред тях.
11. А Седекия, син на Кенаана, си беше направил железни рога и каза: „Така говори Господ: „С тези ще промушваш арамейците, докато ги довършиш“.“
12. И всички пророци предсказваха същото, като казваха: „Тръгни срещу Рамот в Галлад и ще имаш успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.“
13. Изпратеният, който беше отишъл да повика Михей, казваше на пророка: „Ето словата на пророците единогласно са добри за царя. Нека и твоята дума да бъде като словото на всеки от тях. Изречи и ти добро.“
14. А Михей каза: „Жив е Господ, ще кажа, което Господ ми каже.“
15. И той отиде при царя и царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ И той му отговори: „Иди, ще имаш успех, Господ ще го предаде в ръцете на царя.“
16. А царят го попита: „Колко пъти трябва да те заклевам да не ми казваш нищо освен истината в името на Господа?“
17. Тогава той каза: „Аз видях всички израилтяни, пръснати по планините като овци, които нямат пастир, и Господ каза: „Тези нямат господар; нека всеки се върне в дома си в мир“.“
18. А израилският цар каза на Йосафат: „Не ти ли казах, че той не предсказва добро, а само лошо.“
19. Но Михей продължи: „Послушай словото на Господа. Аз видях Господа да седи на Своя престол и цялото небесно войнство стоеше при Него, отдясно и отляво на Него.
20. И Господ каза: „Кой би подмамил Ахав да тръгне и падне при Рамот в Галаад? Един дух казваше така, а друг иначе.
21. Един дух излезе, застана пред лицето на Господа и каза: „Аз ще го подмамя.“ И Господ го запита: „С какво?“
22. И той отговори: „Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всички негови пророци.“ И Господ каза: „Ти би го подмамил и би изпълнил това. Излез и го направи“.“
23. И ето сега Господ допусна лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци, обаче Господ е изговорил за тебе зло.“
24. А Кенаановият син Седекия се приближи, удари Михей по бузата и каза: „Как, нима е преминал Господният Дух от мене, за да говори в тебе?“
25. Тогава Михей отвърна: „Ето ще разбереш, когато бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“
26. Тогава израилският цар каза: „Хванете Михей и го отведете при градския управител Амон и при царския син Йоас
27. и кажете: „Така говори царят: „Затворете този в тъмницата, хранете го с хляб и вода оскъдно, докато се завърна с мир“.“
28. А Михей каза: „Ако се върнеш с мир, Господ не е говорил чрез мене.“ И каза още: „Слушайте вие, цял народе!“
29. И така, израилският цар и юдейският цар Йосафат отидоха към Рамот в Галаад.
30. Тогава израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи своите царски одежди.“ И израилският цар се преоблече и влезе в бой.
31. А арамейският цар беше заповядал на своите тридесет и двама командири на колесници: „Не се бийте с малък или голям, а само с израилския цар!“
32. Когато командирите на колесниците видяха Йосафат, си помислиха: „Този трябва да е израилският цар“, и се отбиха да се сразят с него. Но Йосафат нададе юдейския боен вик.
33. И като разбраха, че той не е израилският цар, командирите на колесниците го оставиха.
34. А един воин случайно опъна лък и рани израилския цар през шевовете на ризницата му, поради което той каза на колесничаря си: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм ранен.“
35. Но в този ден сражението се ожесточи, а царят стоеше в колесницата срещу арамейците и умря вечерта. А кръвта от неговата рана изтичаше по дъното на колесницата.
36. И към залеза на слънцето се понесе вик в редиците: „Всеки в своя град! Всеки в своята земя!“
37. Така царят умря, беше докаран в Самария и го погребаха там.
38. А колесницата измиха при Самарийския водоем, където се миеха блудници, и кучета лижеха кръвта му според думите на Господа, които Той беше казал.
39. А останалите дела на Ахав, всичко, което извърши, и дворецът от слонова кост, който изгради, и всичките градове, които е построил, са записани в летописите на израилските царе.
40. Така Ахав почина и вместо него се възцари синът му Охозия.
41. А над Юдея се беше възцарил Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на израилския цар Ахав.
42. Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и пет години, а името на майка му беше Азума, Салаилева дъщеря.
43. Той следваше във всичко пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше угодното пред Господа.
44. Само светилищата по високите места не бяха премахнати. Народът все още принасяше жертви и кадеше по високите места.
45. Йосафат сключи мир с израилския цар.
46. А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше са записани в летописите на юдейските царе.
47. Той изтреби от страната колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса.
48. В Едом тогава нямаше цар, а само царски наместник.
49. Йосафат построи таршишки кораби, за да отиват в Офир за злато, но те не отплаваха, понеже се разбиха в Ецион-Гевер.
50. Тогава Ахавовият син Охозия каза на Йосафат: „Нека моите служители тръгнат с твоите служители на корабите.“ Но Йосафат не се съгласи.
51. И Йосафат почина и беше погребан при тях в града на баща си Давид, и вместо него се възцари синът му Йорам.
52. Ахавовият син Охозия се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува над израилтяните две години.
53. Той вършеше зло пред очите на Господа, като ходеше по пътя на баща си и по пътя на майка си, и по пътя на Йеровоам, който въвлече в грях Израил.
54. Той също служеше на Ваал, покланяше му се и огорчи Господа, Бога Израилев, с всичко, което беше вършил баща му.