1. Изминаха три години без война между арамейците и Израил.
2. А в третата година юдейският цар Йосафат отиде при израилския цар.
3. И израилският цар каза на служителите си: „Знаете ли, че Рамот Галаадски ни принадлежи? А ние мълчим и не го отнемаме от ръцете на арамейския цар?“
4. Той попита Йосафат: „Ще тръгнеш ли с мене на война против Рамот в Галаад?“ А Йосафат отговори на израилския цар: „Както ти ще отидеш, така и аз; както твоят народ, така и моят народ; както твоите коне, така и моите коне.“
5. И Йосафат каза на израилския цар още: „Попитай за Господното слово.“
6. Тогава израилският цар събра пророците си – около четиристотин души – и ги запита: „Да ида ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ Те казаха: „Иди! Господ го предава в ръцете на царя.“
7. А Йосафат попита: „Няма ли още и някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?“
8. израилският цар отговори на Йосафат: „Има още един мъж – Михей, син на Йемвлай, чрез когото може да се запита Господ, но аз го ненавиждам, защото не пророчества за мене добро, но само лошо.“ Но Йосафат каза: „Царят не би трябвало да казва така.“
9. Тогава израилският цар повика един евнух и каза: „Бързо доведи Михей, син на Йемвлай!“
10. Израилският цар и юдейският цар Йосафат седнаха всеки на своя престол, облечени в царските одежди, при портата на Самария и всички пророци предсказваха пред тях.