6. Чуждоземците обаче не ценяха познатото им добро отношение към всички.
7. Те одумваха начина, по който отдават почит и по който се хранят, като говореха, че тези хора странят и от царя, и от управниците, че са недоброжелателни и изпълнени с неприязън към държавната власт. По този начин съзнателно още повече ги охулваха.
8. Но елините от града, които не бяха видели нищо лошо от юдеите, като гледаха неочакваното раздвижване сред тези хора и внезапното нападение, макар и да не можеха да помогнат, понеже разпоредбата беше царска, все пак им даваха утеха, негодуваха и се надяваха, че нещата ще се променят.
9. Защото такова множество не можеше да се пренебрегне без никаква вина.
10. Впрочем имаше съседи, приятели и търговски съдружници, които тайно приемаха някои от тях, като обещаваха да им помагат и да правят всичко възможно в тяхна защита.
11. Но Филопатор, възгордян от временното си благополучие и пренебрегвайки властта на Всемогъщия Бог, смяташе, че взетото от него решение е окончателно, и написа против юдеите следното писмо:
12. „Цар Птолемей Филопатор изпраща привет до жителите на Египет и до местните военачалници и войници, като им желае здраве!
13. Аз също съм в добро здраве, преуспяват и делата ни.
14. Походът, предприет от нас в Мала Азия, за който и вие самите знаете, достигна с търпеливата помощ на боговете до желания благополучен край.
15. Ние смятахме, че сме установили ред сред народите, които населяват Келе-Сирия и Финикия, не със силата на оръжието, а с кротост и голямо човеколюбие, като на драго сърце сме им вършели добрини.
16. Давахме по градовете богати приноси за храмовете, дойдохме и в Йерусалим, за да почетем светилището на тези негодници, които никога не са се отказвали от безумията си.
17. На думи те приеха нашето присъствие, но в действителност проявиха лицемерие. И когато поискахме да влезем в храма и да го почетем с подобаващи велоколепни дарове,