24. След време, като се съвзе от наказанието, което претърпя, той никак не се разкая, а си тръгна, сипейки жестоки закани.
25. Той се завърна в Египет и злобата у него нарастваше. Заедно със споменатите вече участници в пиршества и приятели, забравили всяка правда,
26. не само се отдаваше на безброй срамни удоволствия, но стигна до такава дързост, че навред изричаше проклятия срещу юдеите. А мнозина от приятелите му, като гледаха какво върши царят, и те тръгнаха по волята му.
27. Накрая той реши да опозори публично юдейския народ и постави върху кулата на своя дворец стълб с издълбан надпис:
28. „Който не принася жертви, не бива да влиза в свещените за него места, а всички юдеи да бъдат вписани в списъка като роби. Онези, които отказват, да бъдат довеждани насила и убивани,
29. а вписаните да бъдат обозначени, като върху тялото им жигосат знака на Дионис – бръшлянов лист, след което да ги пускат съгласно определените им в списъка ограничени права.“
30. Но за да не стане омразен на всички, той добави в надписа следното: „Ако някои от тях пожелаят да живеят по езическите обреди, на тях да им се предоставят равни права с гражданите на Александрия.“
31. Ето защо някои лекомислено престанаха да посещават града на благочестието и бързо се предадоха, сякаш биха могли чрез бъдещите си отношения с царя да си извоюват някаква голяма почит.
32. Повечето обаче проявиха смелост на духа и не се отрекоха от благочестието. Те даваха състоянието си, за да се откупят и да живеят без страх, опитвайки се да не попаднат в списъците.