11. И Ти наистина си верен на думите Си и истинен.
12. Защото много пъти, когато беди връхлитаха нашите предци, Ти им помагаше в тяхното страдание и ги избавяше от големи опасности.
13. Ето и сега, Свети Царю, заради многото и големи наши грехове търпим страдания и обзети от безсилие и немощ, сме подвластни на враговете си.
14. Поради нашия упадък този дързък нечестивец се опитва да поругае свещения храм върху тази земя, посветен на славното Ти име.
15. Твоето обиталище – небето на небесата, е недостижимо за хората.
16. Но тъй като благоволи да откриеш славата Си на Своя народ Израил и освети това място,
17. не ни отмъщавай за тяхната нечистота и не ни наказвай за оскверняването им, за да не се гордеят в помислите си престъпилите Закона и да не тържествуват, когато отправят надменните слова:
18. „Ние потъпкахме този дом на святост, както се потъпкват домовете на гнусотата.“
19. Затова заличи греховете ни, прости неправдите ни и прояви Своята милост в този час.
20. Нека Твоето състрадание скоро достигне до нас и дари с прослава устата на падналите духом и съкрушените, като ни изпратиш мир!“
21. Тогава Всевиждащият Бог и свят Праотец сред святите, като чу смирената молитва, порази онзи, който се беше надигнал с дързост и високомерие,
22. разлюля го насам-натам, както вятър тръстика, така че той, паднал неподвижно на пода с вцепенени крайници, не успя дори и звук да издаде, сполетян от справедлива присъда.
23. А неговите приятели и телохранители, като видяха тежкото наказание, стоварило се върху него, изплашиха се да не издъхне и бързо го изнесоха, макар и те самите да бяха обсебени от неописуем страх.
24. След време, като се съвзе от наказанието, което претърпя, той никак не се разкая, а си тръгна, сипейки жестоки закани.
25. Той се завърна в Египет и злобата у него нарастваше. Заедно със споменатите вече участници в пиршества и приятели, забравили всяка правда,
26. не само се отдаваше на безброй срамни удоволствия, но стигна до такава дързост, че навред изричаше проклятия срещу юдеите. А мнозина от приятелите му, като гледаха какво върши царят, и те тръгнаха по волята му.
27. Накрая той реши да опозори публично юдейския народ и постави върху кулата на своя дворец стълб с издълбан надпис: