8. А след като юдеите изпратиха при него пратеници от съвета и старейшините да го поздравят, да му поднесат дарове и да изразят радостта си от станалото, той пожела да отиде при тях, колкото се може по-скоро.
9. Когато пристигна в Йерусалим, принесе жертва на великия Бог, въздаде благодарност и стори онова, което подобаваше за свещеното място. Щом влезе там, той беше поразен от величието и великолепието му.
10. Удивен и от богатата украса на храма, пожела да влезе в светилището.
11. Ала когато му казаха, че не бива да прави това, защото на никого и от техния народ не е позволено да влиза там, дори и на свещениците, а само на първосвещеника, който стои над всички, и то веднъж в годината, той не искаше и да чуе.
12. Дори когато му прочетоха Закона, той не се отказа от намерението си и твърдеше, че трябва да влезе: „Те могат и да са лишени от тази чест, но аз – не!“
13. И питаше защо, когато влизал в храма, никой от присъстващите не го е спрял?
14. И когато някой несъобразително се обади, че са постъпили неправилно,
15. той отговори: „Както и да е станало това, все пак аз ще вляза, все едно искат ли те, или не искат!“
16. Тогава свещениците в пълно одеяние паднаха на лицата си и се молеха на великия Бог да им помогне в сполетялата ги беда и да спре устрема на онзи, който иска да нахлуе с насилие. Храмът се изпълни с техните писъци и сълзи,
17. а останалите в града се стекоха смутени, мислейки, че се е случило нещо необикновено.
18. Девойките, затворени в своите стаи с майките си, излизаха навън, посипваха главите си с пепел и прах и огласяха улиците с плач и ридания.
19. Други пък в сватбени накити, изоставили приготовленията и подобаващата свенливост, се лутаха из града.