18. Девойките, затворени в своите стаи с майките си, излизаха навън, посипваха главите си с пепел и прах и огласяха улиците с плач и ридания.
19. Други пък в сватбени накити, изоставили приготовленията и подобаващата свенливост, се лутаха из града.
20. А майки и кърмачки, оставяйки тук-там новородени деца, едни – у дома си, други – по улиците, се стичаха, без да отправят поглед назад, към пресветия храм.
21. Различни бяха молитвите на събралите се тук поради светотатственото му деяние.
22. Наред с това някои от гражданите, изпълнени с решимост да не допуснат онзи, който настоятелно искаше да нахлуе, да изпълни намерението си,
23. отправиха призив да грабнат оръжие и храбро да умрат за бащиния Закон. Така създадоха голям смут в храма, но макар и с мъка, те бяха спрени от старейшините и свещениците и останаха на мястото си за молитва.
24. А в това време народът, както и преди, продължаваше да се моли.
25. Старейшините в близост до царя по всякакъв начин се опитваха да отклонят високомерните му помисли от онова, което възнамеряваше да стори.
26. Но той, обладан от дързост, отхвърли всичко и беше почти на крачка да изпълни вече споменатото си намерение.
27. Като видяха това, приближените му започнаха заедно с нашите да призовават Всемогъщия да се притече на помощ в сполетялата ги беда и да не допусне това беззаконно и надменно деяние.
28. От непрекъснатите и покъртителни викове сред насъбралия се народ се вдигаше невъобразим шум.
29. И сякаш не само хората, но и стените и самите основи издаваха вик, понеже всички в този миг предпочитаха смъртта пред оскверняването на свещеното място.