41. „Остави ме, господарю мой, да оплаквам себе си и да се отдам още повече на скръбта си, защото в душата ми има много горчивина и съм много унизена.“
42. Аз я попитах: „Какво си пострадала? Кажи ми!“ А тя ми отговори:
43. „Аз, твоята слугиня, бях безплодна и макар и да имах мъж, не раждах тридесет години.
44. Всеки час, всеки ден през тези тридесет години аз непрестанно се молех на Всевишния.
45. И след тридесет години Бог чу мене, твоята слугиня, видя смирението ми, откликна на моето страдание и ми даде син. И аз му се зарадвах много, и мъжът ми, и всичките ми съграждани. И ние много прославяхме Всевишния.
46. Аз го откърмих с голям труд
47. и когато той порасна и отиде да се жени, аз устроих ден за пиршество.