1. Той ми отговори: „Като измерваш, измервай времето у себе си и когато видиш, че е преминала една част от посочените преди знамения,
2. тогава ще разбереш, че тъкмо това е времето, когато Всевишният ще започне да посещава създадената от Него епоха.
3. Когато в това време се появят движения на земята, смутове сред народите,
4. тогава ще разбереш, че за това е говорил Всевишният от дните, съществували преди тебе, за това е говорил отначало.
5. Както всичко, сътворено във времето, има начало, върви към свършек и се появява краят,
6. така и времената на Всевишния имат начало, което се открива чрез чудеса и сили, и край, който се появява чрез действия и знамения.
7. Всеки, който се спаси и който успее чрез делата си и вярата, в която вярва, да избегне споменатите преди нещастия,
8. ще остане и ще види спасението от Мене в Моята земя и в Моите предели, които осветих от векове.
9. Тогава ще съжаляват онези, които се отклониха от Моите пътища, и ще бъдат в мъки онези, които ги отхвърлиха с презрение.
10. Онези, които не Ме познаха, макар да получаваха в живота си благодеяния,
11. които пренебрегнаха Моя закон, не го разбраха, но го пренебрегнаха, когато още бяха свободни и когато още им беше открито мястото за покаяние,
12. те ще Ме познаят след смъртта си в мъката.
13. Но ти не любопитствай повече как нечестивите ще се мъчат, а се старай да узнаеш как и кога ще се спасят праведните, на които принадлежи времето и заради които е времето.“
14. Аз отвърнах:
15. „Преди казвах и сега казвам, и занапред ще казвам, че тези, които ще загинат, са повече от онези, които ще се спасят,
16. както вълната е по-голяма от капката.“ Той ми отговори с думите:
17. „Каквато е нивата, такова е и семето; каквито са цветята, такива са и багрите; какъвто е работникът, такава е и работата, какъвто е земеделецът, такова е и земеделието – такова беше времето на епохата.
18. Когато приготвях времето, преди то да е било, за да го обитават онези, които сега живеят в него, никой не Ми противоречеше.
19. А сега, когато това време беше създадено, нравите на сътворените се развалиха, жетвата не беше оскъдна, но Законът не беше следван.
20. И Аз разгледах света и ето оказа се, че съществува опасност от замисли, които се появиха в него.
21. Аз видях и го пощадих, и запазих за Себе Си едно зърно от грозда и едно насаждение от многото.
22. Нека загине множеството, което напразно се е родило, и нека се запазят Моето зърно и Моето насаждение, което отгледах с много труд.
23. А ти, когато изтекат други седем дена, но без да постиш през тях,
24. и когато излезеш сред цъфнало поле, където няма построена къща, и започнеш да се храниш само с полски цветя, без да вкусваш месо, нито да пиеш вино,
25. моли се на Всевишния непрестанно и Аз ще дойда и ще ти говоря.“
26. И както Той ми каза, отидох на полето, което се нарича Ардат, и седнах там в цветята, и вкусвах от полските треви, и храната от тях ме насищаше.
27. И ето след седем дена аз лежах на тревата и сърцето ми отново беше обзето от смут, както преди.
28. Устата ми се отвори, аз започнах да говоря пред Всевишния и рекох:
29. „О, Господи! Ти, Който сега ни се явяваш, си се явил на предците ни в непроходима и безплодна пустиня, когато те са излезли от Египет,
30. и си казал: „Чуй ме, Израилю, вслушай се в думите Ми, потомство на Яков!
31. Ето Аз сея сред вас Своя Закон и той ще принесе у вас плод, и вие ще се славите вечно в него.“
32. Но нашите предци, като приеха Закона, не го изпълниха и не спазиха Твоите разпоредби. Ала плодът от Твоя Закон не загина, пък и не можеше да загине, защото беше Твой;
33. загинаха онези, които приеха Закона, без да запазят посятото в него.
34. Обикновено става така, че ако земята е приела семе, морето – кораб, или някой съд – храна или питие, и ако бъде повредено онова, в което е посято, или онова, в което е вместено,
35. в такъв случай заедно с него загива и самото посято, вместено или прието и приетото вече няма да остане пред нас. Но при нас не е така.
36. Ние, които приехме Закона, съгрешавайки, загинахме, както и нашите сърца, които го приеха.
37. Но Законът не загина и си остава в сила.“
38. Докато си говорех това наум, аз погледнах с очите си и видях отдясно жена: и ето тя плачеше и ридаеше с висок глас, обзета от силно страдание; дрехата ѝ беше раздрана, а на главата ѝ – пепел.
39. Тогава изоставих размислите, с които бях зает, обърнах се към нея и рекох:
40. „Защо плачеш и защо е скръбна душата ти?“Тя ми отвърна:
41. „Остави ме, господарю мой, да оплаквам себе си и да се отдам още повече на скръбта си, защото в душата ми има много горчивина и съм много унизена.“
42. Аз я попитах: „Какво си пострадала? Кажи ми!“ А тя ми отговори:
43. „Аз, твоята слугиня, бях безплодна и макар и да имах мъж, не раждах тридесет години.
44. Всеки час, всеки ден през тези тридесет години аз непрестанно се молех на Всевишния.
45. И след тридесет години Бог чу мене, твоята слугиня, видя смирението ми, откликна на моето страдание и ми даде син. И аз му се зарадвах много, и мъжът ми, и всичките ми съграждани. И ние много прославяхме Всевишния.
46. Аз го откърмих с голям труд
47. и когато той порасна и отиде да се жени, аз устроих ден за пиршество.