36. Ние, които приехме Закона, съгрешавайки, загинахме, както и нашите сърца, които го приеха.
37. Но Законът не загина и си остава в сила.“
38. Докато си говорех това наум, аз погледнах с очите си и видях отдясно жена: и ето тя плачеше и ридаеше с висок глас, обзета от силно страдание; дрехата ѝ беше раздрана, а на главата ѝ – пепел.
39. Тогава изоставих размислите, с които бях зает, обърнах се към нея и рекох:
40. „Защо плачеш и защо е скръбна душата ти?“Тя ми отвърна:
41. „Остави ме, господарю мой, да оплаквам себе си и да се отдам още повече на скръбта си, защото в душата ми има много горчивина и съм много унизена.“
42. Аз я попитах: „Какво си пострадала? Кажи ми!“ А тя ми отговори:
43. „Аз, твоята слугиня, бях безплодна и макар и да имах мъж, не раждах тридесет години.
44. Всеки час, всеки ден през тези тридесет години аз непрестанно се молех на Всевишния.
45. И след тридесет години Бог чу мене, твоята слугиня, видя смирението ми, откликна на моето страдание и ми даде син. И аз му се зарадвах много, и мъжът ми, и всичките ми съграждани. И ние много прославяхме Всевишния.