29. „О, Господи! Ти, Който сега ни се явяваш, си се явил на предците ни в непроходима и безплодна пустиня, когато те са излезли от Египет,
30. и си казал: „Чуй ме, Израилю, вслушай се в думите Ми, потомство на Яков!
31. Ето Аз сея сред вас Своя Закон и той ще принесе у вас плод, и вие ще се славите вечно в него.“
32. Но нашите предци, като приеха Закона, не го изпълниха и не спазиха Твоите разпоредби. Ала плодът от Твоя Закон не загина, пък и не можеше да загине, защото беше Твой;
33. загинаха онези, които приеха Закона, без да запазят посятото в него.
34. Обикновено става така, че ако земята е приела семе, морето – кораб, или някой съд – храна или питие, и ако бъде повредено онова, в което е посято, или онова, в което е вместено,
35. в такъв случай заедно с него загива и самото посято, вместено или прието и приетото вече няма да остане пред нас. Но при нас не е така.
36. Ние, които приехме Закона, съгрешавайки, загинахме, както и нашите сърца, които го приеха.
37. Но Законът не загина и си остава в сила.“
38. Докато си говорех това наум, аз погледнах с очите си и видях отдясно жена: и ето тя плачеше и ридаеше с висок глас, обзета от силно страдание; дрехата ѝ беше раздрана, а на главата ѝ – пепел.
39. Тогава изоставих размислите, с които бях зает, обърнах се към нея и рекох:
40. „Защо плачеш и защо е скръбна душата ти?“Тя ми отвърна:
41. „Остави ме, господарю мой, да оплаквам себе си и да се отдам още повече на скръбта си, защото в душата ми има много горчивина и съм много унизена.“
42. Аз я попитах: „Какво си пострадала? Кажи ми!“ А тя ми отговори:
43. „Аз, твоята слугиня, бях безплодна и макар и да имах мъж, не раждах тридесет години.
44. Всеки час, всеки ден през тези тридесет години аз непрестанно се молех на Всевишния.
45. И след тридесет години Бог чу мене, твоята слугиня, видя смирението ми, откликна на моето страдание и ми даде син. И аз му се зарадвах много, и мъжът ми, и всичките ми съграждани. И ние много прославяхме Всевишния.