15. „Преди казвах и сега казвам, и занапред ще казвам, че тези, които ще загинат, са повече от онези, които ще се спасят,
16. както вълната е по-голяма от капката.“ Той ми отговори с думите:
17. „Каквато е нивата, такова е и семето; каквито са цветята, такива са и багрите; какъвто е работникът, такава е и работата, какъвто е земеделецът, такова е и земеделието – такова беше времето на епохата.
18. Когато приготвях времето, преди то да е било, за да го обитават онези, които сега живеят в него, никой не Ми противоречеше.
19. А сега, когато това време беше създадено, нравите на сътворените се развалиха, жетвата не беше оскъдна, но Законът не беше следван.
20. И Аз разгледах света и ето оказа се, че съществува опасност от замисли, които се появиха в него.
21. Аз видях и го пощадих, и запазих за Себе Си едно зърно от грозда и едно насаждение от многото.
22. Нека загине множеството, което напразно се е родило, и нека се запазят Моето зърно и Моето насаждение, което отгледах с много труд.
23. А ти, когато изтекат други седем дена, но без да постиш през тях,
24. и когато излезеш сред цъфнало поле, където няма построена къща, и започнеш да се храниш само с полски цветя, без да вкусваш месо, нито да пиеш вино,
25. моли се на Всевишния непрестанно и Аз ще дойда и ще ти говоря.“
26. И както Той ми каза, отидох на полето, което се нарича Ардат, и седнах там в цветята, и вкусвах от полските треви, и храната от тях ме насищаше.
27. И ето след седем дена аз лежах на тревата и сърцето ми отново беше обзето от смут, както преди.
28. Устата ми се отвори, аз започнах да говоря пред Всевишния и рекох: