37. с мярка е измерил времето, обозначил е времето с число и няма да подтикне, нито ще ускори това, докато не се изпълни определената мяра.“
38. Аз пък отговорих: „О, Владико Господи! Но ние всички сме изпълнени с безчестие
39. и може би заради нас не се напълват житниците на праведните, заради греховете на живеещите на земята.“
40. На това той рече: „Иди да попиташ бременна жена може ли, след като изтекат девет месеца, нейната утроба да задържи в себе си плода?“
41. Аз отвърнах: „Не може, Господи.“ Тогава той ми каза: „И обиталищата на душите в преизподнята са подобни на утробата.
42. Както родилката бърза да роди, за да се избави от родилните болки, така и те бързат да върнат повереното им отначало.
43. Тогава ще ти бъде показано онова, което желаеш да видиш.“
44. Аз отговорих: „Ако съм придобил благодат пред твоите очи, ако е възможно и ако аз съм достоен за това,
45. покажи ми дали онова, което предстои, е по-голямо от онова, което е преминало, или това, което се е сбъднало, е по-голямо от онова, което ще настъпи!
46. Аз зная това, което е преминало, но не зная какво ще дойде.“
47. А той ми рече: „Застани от дясната ми страна и ще ти обясня значението чрез подобие.“
48. И аз застанах и видях: ето горяща пещ минава пред мене; и когато пламъкът премина, видях, че остана дим.
49. След това дъждоносен облак мина пред мене и от него се изля силен дъжд, но щом поройният дъжд престана, останаха капки.
50. Тогава той ми каза: „Ти сам си помислѝ! Както дъждът е нещо повече от капките, а огънят – нещо повече от дима, така мярата на миналото е надделяла, а са останали капки и дим.“
51. Аз го попитах за отговор с думите: „Мислиш ли, че ще доживея до тези дни? И какво ще стане през тези дни?“
52. А той ми отговори: „Мога да ти кажа нещо за знаменията, за които ме питаш, но не съм изпратен да говоря с тебе за твоя живот, а пък и не зная.“