1. Тогава изпратеният при мене ангел Уриил в отговор
2. ми рече: „Твърде далече е отишло сърцето ти в това време, щом мислиш да достигнеш пътя на Всевишния.“
3. Аз отвърнах: „Така е, господарю.“А той ми каза: „Пратен съм да ти покажа три пътя и да ти предложа три сходни неща.
4. Ако ми обясниш едно от тях, то и аз ще ти покажа пътя, който искаш да видиш, и ще те науча откъде произлиза лукавото сърце.“
5. Тогава аз казах: „Говори, господарю!“А той ми рече: „Иди и претегли огъня, измери вятъра, който духа, или ми върни деня, който вече е изминал.“
6. Аз отвърнах: „Кой човек може да извърши това, което ти искаш от мене?“
7. А той ми рече: „Ако бях те попитал как са устроени морските дълбини, колко са изворите в основата на бездната или над твърдта или пък какви са пределите на рая,
8. може би щеше да ми отговориш: в бездната не съм слизал, нито в ада, не съм се изкачвал никога и на небето.
9. Но сега аз те попитах само за огъня, за вятъра и за деня, който си преживял, онова, без което не можеш. И на това ти не ми отговори.“
10. И добави още: „Щом не можеш да разбереш онова, което те съпътства от младини,
11. как съществото ти би вместило у себе си пътя на Всевишния и в това вече покварено време би разбрало покварата, която виждат моите очи?“
12. На това аз отговорих: „По-добре щеше да бъде съвсем да ни нямаше, отколкото да живеем в безчестие и да страдаме, без да знаем защо!“
13. А той в отговор ми рече: „Ето аз отидох в гора сред полето и заварих дърветата, събрани на съвет.“
14. Те говореха: „Нека да тръгнем и да обявим война на морето, за да отстъпи то пред нас и там да създадем други гори!“
15. Така и морските вълни се събраха на съвет. Те казаха: „Нека се вдигнем и да завладеем горите в полето, за да се сдобием и с други пространства!“
16. Но замисълът на гората беше напразен, защото дойде огън и я изгори.
17. Така стана и със замисъла на морските вълни – натрупа се пясък и ги задържа.
18. Ако ти им беше съдия, кого щеше да оправдаеш и кого щеше да обвиниш?
19. Аз отговорих: „Наистина замисълът и на едните, и на другите е бил напразен. Защото на гората е дадена земя, а на морето – пространство, по което вълните да се носят.“
20. Тогава той ми отговори: „Твоята присъда е справедлива, но защо не отсъди така и за самия себе си?
21. Защото, както земята е дадена за гората, а морето – за вълните му, така и земните обитатели могат да разберат само онова, което е на земята, а небесните – онова, което е в небесните висини.“
22. В отговор аз рекох: „Моля ти се, Господи, нека ми се даде ум, за да разбирам!
23. Не искам да питам за висшето, а за онова, което става всеки ден сред нас. Защо Израил е предаден на езичниците за поругание? Защо народът, който Ти възлюби, е предаден на нечестиви племена, законът на предците ни вече не се зачита и никъде няма писани наредби?
24. Преминаваме през времето като скакалци, живеем в страх и ужас и станахме недостойни за милосърдие.
25. Ала какво ще стори Той с името Си, което Сам ни даде? Ето за това питах аз.“
26. Тогава той ми отговори: „Колкото повече се стремиш да разбереш, толкова повече ще се удивляваш, защото времето много бърза към края си
27. и не може да обгърне онова, което е обещано на праведните в бъдните времена, защото сегашното време е пълно с неправда и немощ.
28. А за онова, за което ме пита, ще ти кажа: злото е посято, а за изкореняването му още не е дошло време.
29. Затова докато посятото не се изтръгне и не се разчисти мястото, където е посято злото, няма да има земя, на която е посято доброто.
30. Защото зърното от злото семе е посято в сърцето на Адам още отначало и колко безчестия е породило то досега и ще поражда, докато настъпи вършитба!
31. Така че сам прецени колко нечестиви плодове е народило зърното от злото семе.
32. И каква вършитба ще настане, когато се пожънат безбройните му класове!“
33. Аз го попитах: „Но как и кога ще стане това, защото годините ни са злочести и бързо преминават?“
34. Той отговори: „Не бързай да се издигаш по-горе от Всевишния, защото напразно бързаш да бъдеш по-горе от Него. Отиваш много надалече!
35. Но нали за същото питаха душите на праведните в своите затвори: „Докога ще се надяваме така, кога ще дойде плодът на нашата отплата“?“
36. На това архангел Йеремиил отговори: „Когато се попълни броят на вашите потомци, защото Всевишният с теглилка е претеглил това време,
37. с мярка е измерил времето, обозначил е времето с число и няма да подтикне, нито ще ускори това, докато не се изпълни определената мяра.“
38. Аз пък отговорих: „О, Владико Господи! Но ние всички сме изпълнени с безчестие
39. и може би заради нас не се напълват житниците на праведните, заради греховете на живеещите на земята.“
40. На това той рече: „Иди да попиташ бременна жена може ли, след като изтекат девет месеца, нейната утроба да задържи в себе си плода?“
41. Аз отвърнах: „Не може, Господи.“ Тогава той ми каза: „И обиталищата на душите в преизподнята са подобни на утробата.
42. Както родилката бърза да роди, за да се избави от родилните болки, така и те бързат да върнат повереното им отначало.
43. Тогава ще ти бъде показано онова, което желаеш да видиш.“
44. Аз отговорих: „Ако съм придобил благодат пред твоите очи, ако е възможно и ако аз съм достоен за това,
45. покажи ми дали онова, което предстои, е по-голямо от онова, което е преминало, или това, което се е сбъднало, е по-голямо от онова, което ще настъпи!
46. Аз зная това, което е преминало, но не зная какво ще дойде.“
47. А той ми рече: „Застани от дясната ми страна и ще ти обясня значението чрез подобие.“
48. И аз застанах и видях: ето горяща пещ минава пред мене; и когато пламъкът премина, видях, че остана дим.
49. След това дъждоносен облак мина пред мене и от него се изля силен дъжд, но щом поройният дъжд престана, останаха капки.
50. Тогава той ми каза: „Ти сам си помислѝ! Както дъждът е нещо повече от капките, а огънят – нещо повече от дима, така мярата на миналото е надделяла, а са останали капки и дим.“
51. Аз го попитах за отговор с думите: „Мислиш ли, че ще доживея до тези дни? И какво ще стане през тези дни?“
52. А той ми отговори: „Мога да ти кажа нещо за знаменията, за които ме питаш, но не съм изпратен да говоря с тебе за твоя живот, а пък и не зная.“