24. Преминаваме през времето като скакалци, живеем в страх и ужас и станахме недостойни за милосърдие.
25. Ала какво ще стори Той с името Си, което Сам ни даде? Ето за това питах аз.“
26. Тогава той ми отговори: „Колкото повече се стремиш да разбереш, толкова повече ще се удивляваш, защото времето много бърза към края си
27. и не може да обгърне онова, което е обещано на праведните в бъдните времена, защото сегашното време е пълно с неправда и немощ.
28. А за онова, за което ме пита, ще ти кажа: злото е посято, а за изкореняването му още не е дошло време.
29. Затова докато посятото не се изтръгне и не се разчисти мястото, където е посято злото, няма да има земя, на която е посято доброто.
30. Защото зърното от злото семе е посято в сърцето на Адам още отначало и колко безчестия е породило то досега и ще поражда, докато настъпи вършитба!
31. Така че сам прецени колко нечестиви плодове е народило зърното от злото семе.
32. И каква вършитба ще настане, когато се пожънат безбройните му класове!“
33. Аз го попитах: „Но как и кога ще стане това, защото годините ни са злочести и бързо преминават?“
34. Той отговори: „Не бързай да се издигаш по-горе от Всевишния, защото напразно бързаш да бъдеш по-горе от Него. Отиваш много надалече!
35. Но нали за същото питаха душите на праведните в своите затвори: „Докога ще се надяваме така, кога ще дойде плодът на нашата отплата“?“
36. На това архангел Йеремиил отговори: „Когато се попълни броят на вашите потомци, защото Всевишният с теглилка е претеглил това време,