16. Но замисълът на гората беше напразен, защото дойде огън и я изгори.
17. Така стана и със замисъла на морските вълни – натрупа се пясък и ги задържа.
18. Ако ти им беше съдия, кого щеше да оправдаеш и кого щеше да обвиниш?
19. Аз отговорих: „Наистина замисълът и на едните, и на другите е бил напразен. Защото на гората е дадена земя, а на морето – пространство, по което вълните да се носят.“
20. Тогава той ми отговори: „Твоята присъда е справедлива, но защо не отсъди така и за самия себе си?
21. Защото, както земята е дадена за гората, а морето – за вълните му, така и земните обитатели могат да разберат само онова, което е на земята, а небесните – онова, което е в небесните висини.“
22. В отговор аз рекох: „Моля ти се, Господи, нека ми се даде ум, за да разбирам!
23. Не искам да питам за висшето, а за онова, което става всеки ден сред нас. Защо Израил е предаден на езичниците за поругание? Защо народът, който Ти възлюби, е предаден на нечестиви племена, законът на предците ни вече не се зачита и никъде няма писани наредби?