11. как съществото ти би вместило у себе си пътя на Всевишния и в това вече покварено време би разбрало покварата, която виждат моите очи?“
12. На това аз отговорих: „По-добре щеше да бъде съвсем да ни нямаше, отколкото да живеем в безчестие и да страдаме, без да знаем защо!“
13. А той в отговор ми рече: „Ето аз отидох в гора сред полето и заварих дърветата, събрани на съвет.“
14. Те говореха: „Нека да тръгнем и да обявим война на морето, за да отстъпи то пред нас и там да създадем други гори!“
15. Така и морските вълни се събраха на съвет. Те казаха: „Нека се вдигнем и да завладеем горите в полето, за да се сдобием и с други пространства!“
16. Но замисълът на гората беше напразен, защото дойде огън и я изгори.
17. Така стана и със замисъла на морските вълни – натрупа се пясък и ги задържа.
18. Ако ти им беше съдия, кого щеше да оправдаеш и кого щеше да обвиниш?
19. Аз отговорих: „Наистина замисълът и на едните, и на другите е бил напразен. Защото на гората е дадена земя, а на морето – пространство, по което вълните да се носят.“
20. Тогава той ми отговори: „Твоята присъда е справедлива, но защо не отсъди така и за самия себе си?
21. Защото, както земята е дадена за гората, а морето – за вълните му, така и земните обитатели могат да разберат само онова, което е на земята, а небесните – онова, което е в небесните висини.“
22. В отговор аз рекох: „Моля ти се, Господи, нека ми се даде ум, за да разбирам!
23. Не искам да питам за висшето, а за онова, което става всеки ден сред нас. Защо Израил е предаден на езичниците за поругание? Защо народът, който Ти възлюби, е предаден на нечестиви племена, законът на предците ни вече не се зачита и никъде няма писани наредби?
24. Преминаваме през времето като скакалци, живеем в страх и ужас и станахме недостойни за милосърдие.
25. Ала какво ще стори Той с името Си, което Сам ни даде? Ето за това питах аз.“
26. Тогава той ми отговори: „Колкото повече се стремиш да разбереш, толкова повече ще се удивляваш, защото времето много бърза към края си
27. и не може да обгърне онова, което е обещано на праведните в бъдните времена, защото сегашното време е пълно с неправда и немощ.
28. А за онова, за което ме пита, ще ти кажа: злото е посято, а за изкореняването му още не е дошло време.
29. Затова докато посятото не се изтръгне и не се разчисти мястото, където е посято злото, няма да има земя, на която е посято доброто.